|
Ами що не вземете просто да докажете ниското им качество? Той бил казал: Ако личните чувства в някого са край...но развити, ще го поставят на такива изпитания, които да изгладят малко върховете на тези чувства. - ами добре - живейте така, че когато намразите някого, да го мразите цял живот, независимо колко възможности имате да промените отношението си. Това пък ще е вашето постижение. Или когато се влюбите в някого (в най-елементарния смисъл на думата влюбване, а не любов) - гледайте никога да не променяте отношението си към него. Не виждайте недостатъците му, превъзнасяйте го (защото едва ли от самото начало сте го опознали толкова добре, че да видите и негативните му страни.), оставете го да прави с вас каквото си иска. Каквото и да става - не променяйте чувствата си към него, независимо каква светлина се представя някой.
Или пък - докажи, че правиш само добро, или пък че най-лошото ти качество е, че си прекалено добър. Че проблемите ти (ако случайно имаш такива) са причинени не от собствените ти действия, а от зложелателството на зли хора. Защото съм сигурна, че дори и ти си даваш сметка - когато някой ти причини зло, то не винаги е съзнателно. Да не говорим, че човек обикновено сам се набутва.
А иначе според мен цитатите от Дънов не са нищо повече от всеизвестни истини, които всеки сам може да види и проумее, обаче като ги каже някой "гуру", хората започват да ги повтарят с "мъдри" физиономии, претенции за извисеност и за духовност.
|