Това за работата със злото. Мислиш ли, че можеш да изолираш злото от делата си? Аз не мога. И най-елементарната ми постъпка е двусмислена - въпреки, че не го искам. Например мога да помогна на някого, и в моите очи да съм го направила безкористно. Но не мога да предвидя какъв ще е ефектът от моята постъпка. Случвало ми се е. Уж е за добро (да помогнеш, да не нараниш, да утешиш), но в един момент осъзнаваш (понякога болезнено), че си участвал в игра, която е довела до голямо зло. Затова смятам, че човек трябва да умее да работи и със злото. Когато се опитваш да направиш добро винаги трябва да се опитваш да предвидиш злото, което може да се породи от него. А и понякога трябва да се използва злото, но много внимателно. Имам предвид, че ако видиш някой да се е забързал към яма, а не разбира от дума - ами бутни го вътре, като преди това се погрижиш да падне на батут.

Всъщност православните могат и да смятат, че могат да изолират злото. Затова Дънов е за тези, които си дават сметка, колко са несъвършени. За сметка на това пък, последователите му са далеко от тази мисъл.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kaлoмaин на 16.03.11 09:31.