"Та защо сина ми да е користен, защото ми е повярвал, че в неделя ще ходим на ски ? "
Аз вече десетина пъти го повторих, ама и за вас ще се потрудя.
Користа се намира в условието, съпровождащо обещанието. Ако му обещаете нещо при някакво условие, и той се върже да изпълнява условието, защо го прави? След като може и да не го изпълни, при което, естествено, или няма да получи нищо, или ще му се случи нещо нежелано.
Ако Христос само беше обещал, без условия, вие щяхте да имате шанс с примера си. Но има куп условия, и Аби ги спомена в предната тема. Най-простото - не само да вярвате в съществуването на Господ, но и да го възлюбите. Иначе - нищо от обещаното. Ако се нагърбите с условието - това е поради желанието да получите обещаното, облагата, което е корист.
Но дори под тази форма, която вие предлагате, лесно може да разберете дали сина ви е користен или не, след вкисването ако внезапно не спазите обещанието си. :) Пък защо е користен, просто го попитайте. Но мога да ви кажа - той разчита да получи нещо от това обещание, което е получавал и друг път. Обещайте му че в неделя ще му ударите две плесници, защо няма да е въодушевен както при другото обещания? Тук вече се наслагва допълнителната, неизречена обстоятелственост, която маскира примера ви и която не сте съобразили като го давате.
Сега една малка забележка. Усетих, че в думата корист се влага някакъв априори негативизъм, което може би подбутна Ежко тихомълком да заключи предишната тема. Аз мисля че користта е съвсем естествена и неотделима човешка черта, тя изкристализира при всяко вземане на решения, поради нашата свободна воля. Решенията се вземат защото винаги носят някаква полза (поне се вярва в това при вземането им), а това попада под термина корист. Но автоматичното негативиране на този термин винаги е свързано с други тъмни страни от човешката натура, които не е добре да ги има.
|