|
НЕБЕСНИЯТ КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК
Лука 20:7 –“А Той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла?”
Матея 21:42 –“Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?”
Марка 12:10 –“Не сте ли прочели нито това писание:- «Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла.»”
-------------------------------------------------------------------------------------------
Във връзка със темата: "Библията и българската история"
Van
Gerganа
Та значи набързо не може да се отговори, затова приемам отговора ти “Останалото не ми се коментира, защото ще отнеме много време.”
Нямам намерение да предизвиквам коментари, защото много добре си давам сметка, че разработката на този Horos е огромна, необятна. Аз само ще изразя възхищението си с няколко изречения, с което мисля единствено да привлека вниманието и на други читатели върху въпросната работа.
Историята на Horos е шедьовър в много отношения – труд, неотклонност, смелост, интелект, спокойствие и скромност. Историята на света, както наричат книгата Библия, сложена в ред от този човек, се съгласува не само със стотиците писмени източници, които сам авторът поднася из текста, но и с изследванията в областта на конспирацията и фалшификацията, както и с изследванията правени с изчислителна техника – виж например Фоменко и Каспаров.
Излишно е да правя и сравнения с “признати” и “ерудирани” историци и археолози, които с лекота могат да датират всяка изровена паничка или статуетка и да говорят напоително за времето, към което се отнася находката. В светлината на мащабите на Horos-овото изследване великите открития на Китов и Оваров са по детски наивно ровене и намиране на пръстенчета.
Накрая още нещо – колко са велики изследователи като Алън Алфорд или Захария Ситчин, примерно! Това, което те ни дават е точно същото, кавото прави неизвестния българин. Но защо не виждаме, че българинът ги превъзхожда по резултати?! И то при наличието на едно много съществено различие. Ако изследователи, като споменатите току що, трупат световна известност като пренареждат пъзел, който представя предишна земна или неземна цивилизация, за което не може да срещнат претенциите на въпросните цивилизации, то българинът се е заел с историята точно на настоящата цивилизация, а претенциите тук са грандиозни. Именно това е великото и мисийното в случая.
Както казах, темата е необятна, но в приятния смисъл. Човек, където и да бутне, ще открие още съкровища. По това се отличава великото – когато боравиш с него сам ставаш велик.
Van
Свикнали сме всяко знание да поставя нови въпроси, но лошото е, че сме свикнали също така новите въпроси да размиват знанието, да го подлагат на съмнение, ако не и да го отричат. В резултат на това ние в момента сме потънали в информация и не знаем нищо. Крайно време е да осъзнаем, че когато знанието е Истина, то въпросите не размиват нищо, а осветляват и дават още истина.
Мисля, че разработката на Horos отговаря на горните изисквания за истина. Ето една примерна поредица от пораждащи се въпроси:
- Как така имаме 1000 липсващи години история – как така имаме книжки, в които се говори за неща, които не са се случили.
- Историята на нашата цивилизация е историята на България, или хайде нека е на Балканите. Но тук е нужна някаква много важна причина, за да се появят в един момент (14-15 век) въпросните книжки, разказващи за 1000-та липсващи години, както и книгата Библия, която не почива на никакви документи, а се води история на света.
- Наличието на много важна причина не е всичко. Пита се също кой е в състояние да приведе такъв грандиозен план, така щото всичко това да бъде извършено.
А ето и няколко мои фантазии отзад напред )
- Единствените, които имат нужните ресурси, знания, подбуди и най-вече цялата картина, т.е. истината, са елитните представители на самите българи.
- 14-15 век е точно времето, когато се създават всики тайни и не толкова тайни общества в Европа и които без изключение стъпват на българските езотерични школи.
- Времето, наречено Ренесанс е не ренесанс, а направо раждане. Можем да говорим за европейски държави и за Европа едва 14-15 век. Казахме благодарение на какво.
- Българите, водени от непреклонен стремеж да изпълнят мисията си, а именно да разсеят знанието по света, да създадат държави и да оформят нации, имат нужда да приспят за дълго единствената в света държава, империя и нация – Българската. В същия момент на новите нации и държави им се предлага да започнат от някъде – и тъй като това не може да стане с истината, ще започнат с митове и легенди, а защо не и с Библия. На тях ще им бъде даден модел, есенция, път.
- Постигат се гениално всички цели – България заспива, но всъщност тя втасва, отдавна омесена, докато другите тепърва сеят или жънат. В същия момент нашата истинска история уж изчезва, но всъщност се умножава в историите на всички народи, от което става на практика неизличима. Само трябва да бъде събрана наново.
Van
(22.01.2011 г. г. | 23:54 ч.)
Написания сценарий от мен е светлия сценарий. Знам също, че паралелно с него има и тъмен. Например, че България не трябва да заспи, ами да умре. И на Европа няма да и бъде даден път, а хомот, така щото никога да няма своя история и знание, а да се лута постоянно в нови и нови въпроси до безкрай (да бъде водена от пустиня на пустиня.)
Gergana, аз не дадох мнение за мисията на българите. Едно, че прочетох въпроса ти, след като бях написал вече, а друго, че това е проект от степен много висока.
Van
(23.01.2011 г. г. | 16:21 ч.)
@Gergana
“Санскрит, Van. Бхагават Гитва. Отначало. Отникъде не те подкрепям.”
Не рабрах какво за санскрит и какво за Бхагават Гита. Има нещо там ли? Обясни какво е то, защото да не става дума пък за истории преди тази на днешната последна човешка раса. В “Библията и Българската история” се разглежда днешната цивилизация, това мисля е основното.
Колкото за подкрепа, не разбирам каква подкрепа и в какво, но виж, ако имаш мнение и заключения, на драго сърце бих ги чул.
@Gergana
“Увеличеното Его води до провал.” Това твърдение, освен, че не е вярно, както всяка генерализация, не разбирам в каква връзка е. Но аз пък ще изкажа едно мое обобщение – забелязвам, че стане ли дума за българска история, светоглед и мисия, непременно се създава някаква суматоха, дори неадекватност, появяват се предупреждения да се внимава с егото и такива подобни. Но аз съм много доволен, че авторът на изследването проявява завидна скромност и въздържаност, което смятам действа успокояващо за тези, които се плашат от необятността на темата за българската история и стават неадекватни при среща с нея.
@Gergana
“Срещал ли си истинната българщина впоследък? Не ти вярвам. Ergo.”
Българщината я срещам, да. Навред, и в миналото и днес. Но как да я позная – не може да се знае предварително. Тя се открива и това е – както всяко откритие. Сега ние говорим за един труд на български българин и в този конретен случай аз откривам българщината в неговата работа.
Ти ме пита за мисията. Мсията е една възможна реалност, а българите са тези дето от възможна ще я правят реална. Но каква е мисията става ясно в процеса на извършването и – тоя, който я прави, я и открива едновременно. Такава странна е нашата Вселена.
@Gergana
“Гениално проповядваш превъзходство. Защо ли звучи познато?
Де да знам, аз само искам хората да се възприемат едни други такива, каквито са сега. Между другото, обичам България.”
Ето за тази неадекватност говорех. Както казах, вълнувам се, като видя как темата за България, българите и т.н. среща някаква много първична съпротива, като условен биологичен рефлекс. Например мнозина, включително и аз, биха казали за Щайнер, че се чувстват обогатени от присъствието му и резултатите на труда му. Други биха изразили безразличие – зависи до каква степен присъствието му им е повлияло. Но аз не съм срещал негови читатели, които да изпадат в неадекватност и мигом щом се заговори за Щайнер или антропософия, да предупреждават читателите или коментаторите – внимавайте за Егото, внимавайте за превъзходството.
А в случая с българската история мигом се заема някаква отбранителна позиция – при това даже не авторите, а читателите се чувстват длъжни да се извиняват от своето допускане, че може да съществува такава истина за българската история. И се чувстват длъжни да напомнят, че обичат всички хора и са за разбирателство. Сякаш истината за българската история би ограбила или унижила някого, или пък по някакъв начин ще наруши разбирателството. Че има основания да смятаме така, е вярно, но защо? Аз жадувам да виждам вече хора, отговорили си на тоя въпрос.
Ето виждате ли колко интересни свойства има българската история – самото мислене за нея изисква завидна степен на самоконтрол, внимание и задълбоченост, както и много още. Как да не се възхити човек от обхвата и многомерността на мисията.
|
"Камъкът, който отхвърлиха зидарите...
