that_i_would_be_good,

Всъщност на гроба се изнася панахида, а не литургия - има разлика.

Вярно е, че става дума за душата на човек и какво по-важно от вечната ни участ?

Но, ти не спомена дали майка ти е била православна?
Защото според мен най-голямо значение има живота на човека приживе - неговите дела и усилия да намалява греховете в себе си и доколко тази борба е дала резултат... към момента на смърта. Това разбира се Бог решава.

А панахидите, както и нашите молитви имат много по-малко значение за спасението. И все пак щом сте извършили панахида, вярвам, че Бог я е приел, дори да не е перфектно извършена. Също смятам, че прекаленото вглеждане в детайлите какво, защо и как ни прави буквалисти, а все пак във вярата същественото е да уловим духа, същината, а не буквата. Да се променяме отвътре и да не забравяме, че сме гости тук, на земята и във всеки момент може да дойде нашият момент да се представим пред Бога.

Защо смяташ: "Господ не ми позволи да я прегърна и целуна за последно" - нима това не е стечение на обстоятелствата и Той специално е направил нещо за да не я видиш?

Това, което правя аз е да записвам Свети 40 Литургии както за мои починали близки, така и за живи.

Редактирано от kaмъчe на 26.01.11 16:33.