В това отношение католическата църква в България респектира. Църквата погребва енориашите си безплатно. Строго е регламентирано за какво и колко се плаща - например за свещи, за допълнителна литургия и т.н.

Когато през 1983 г. почина майка ми - тя беше католичка - аз нямах представа какво трябва да направя. Звъннах в католическата църква и спешно дойде свещеник, за да отслужи кратък молебен. Оказа се, че според католически богослови, ако ритуалът бъде извършен веднага след смъртта, докато трупът още не е изстинал, той има силата на ритуал над умиращ човек. Поне свещеникът искрено вярваше в това и съвестно си изпълняваше дълга.

След това дойдоха три католически монахини, измиха и облякоха трупа и категорично отказаха да вземат пари на ръка от мен. Който иска по-късно може да дари на църквата каквото иска и може да си позволи.

Едва ли има нужда да споменавам, че свещеникът при погребението също не поиска пари.

Изобщо всичко протече много цивилизовано, достойно, по европейски.

20 години по късно - през 2003 г. отново ми се наложи да ползвам заупокойните услуги на католическата църква. Нищо не се беше променило.

Трудно е да не уважаваш подобна църква като социална институция. Също както е доста трудно да уважаваш православната църква като социална институция. Особено след като си участвал в организация на погребение с участие на православни свещеници. Разбира се и сред тях има изключения - свестни и съвестни хора се срещат навсякъде - дори и сред расоносците...

Прав е Prokimen: "Каквато християнската култура на народа, такова е и поведението на свещенството му."


Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.

Редактирано от Aлekc на 25.01.11 10:48.