|
Бог да прости и упокои душата на майка Ви.
В отговор на:
Имам ли основание да негодувам? Тази „литургия” не е ли оскверняване на душата на мама?
Не, разбира се. Не се страхувайте от това. Били там със свещеника и сте се молили за душата й, това е, от което тя има нужда и то се е случило.
Тези тревоги според мен са изкушение, което не знам да е подминавало някого. Особено често се изкушаваме да обобщаваме за морала и състоянието на всички представители на едно съсловие от краткия си личен опит с един от тях.
Веднъж поисках от един свещеник обикновена молитва за здраве на близък в тежко състояние. Бях си решила да дам доста по-голяма сума от обичайната такса. Трябваше да го изчакам да приключи с други молитви и една панихида. В края на панихидата го чух да казва толкова дълбоки, не шаблонни, красиви думи за утешение на близките, че направо изпаднах във възторг. Ето – мислех си - този човек е съпричастен на болките на хората, радвам се, че той ще се помоли и за моя близък. Да, ама не. Като ми дойде редът, свещеникът стана нервен и забързан (според мен да си ходи – беше свършило работното време), измърмори под носа си няколко изречения и преди да се усетя, че молитвата е започнала, тя беше свършила. Известно време си останах с тежкото чувство, че можеше да употребя средствата много по-полезно за близкия си, отколкото да поощрявам една небрежност и незаинтересованост. После се замислих, че това е същият човек, казал думите, които толкова ме възхитиха, който утре ще каже подобни думи на друга опашка от нуждаещи се, че той също е човек, който се е изтощил през тези часове непрекъснато прав и молещ се за всички ония преди мене, докато аз си седях удобно, че аз съм проявявала по-голяма небрежност за моите отговорности и че от друга страна от собствен опит знам, че две-три кратки изречения могат да имат по-голяма стойност от няколко страници доклад. И спрях. Пък и близкият ми взе, че се пооправи.
Примирие, разбира се, не трябва да има, ако става дума за обичайно, повтарящо се дълго време поведение на свещеник или който и да е друг. Когато човек загуби вътрешните си корективи, трябва да се приложат външните.
|
Re: За морала на свещениците [re: that_i_would_be_good]
