Не случайно поставих акцента на изповедта или тайнството покаяние, което предполага и наличие на грях. Какво представлява сам по себе си грехът, който де факто е неспазване на Божия закон? Защо трябва да търсим задължителен конфликт в светското му разбиране? Така или иначе, всяко нарушение на Божия закон води до нарушаване на душевния мир най-меко казано.

Струва ми се, че Вълчан провокира един твърде интересен диалог, който заслужава да се извади в нова, самостоятелна тема.

В клуба са се водили дискусии, дори със жестоки словесни схватки, относно покаянието. Много неща се изприказваха. Възползвам се от случая да обърна за сетен път внимание върху покаянието. Някога, бях изразил критичните си виждания по римо-католическата заимка в православната изповед - т.н. "разрешителна молитва". Това провокира съждения кой прощава греховете и знаменият Венцислав Каравълчев ме обвини в ерес. Аз от моите си думи не се отказвам и за сетен път обръщам внимание, че не толкова "разрешителната молитва" е важна, колкото друга една, която е същината на покаянието или православната изповед:

"Господи, Боже на спасението на твоите раби, милостивий, щедрий и дълготърпеливий, Който съжаляваш за човешките злини и не искаш смъртта на грешника, но да се отвърне той и да бъде жив: Сам и сега се умилостиви на раба (рабинята) Си (имярек) и му (й) дай начин на покаяние, прошка и оставяне на греховете, като му (й) простиш всяко волно и неволно прегрешение, примири го (я) и СЪЕДИНИ със светата Си Църква в Христа Иисуса, Господа нашего, с Когото Ти прилича власт и величие, сега и винаги, и во веки веков. Амин"

Редактирано от Prokimen на 18.01.11 15:42.