|
ДОГМАТЪТ ЗА СВ. ТРОИЦА – продължение 9
Тъй като за своето учение римокатолиците търсят обосновка и у източните отци, особено от ІV век насетне, необходимо е тук да се приведе поне една мисъл от най-известните измежду тях, за да се разбере какво всъщност е тяхното учение по този въпрос.
Казано принципно, нито един от източните църковни отци не споделя мисълта за вечно двойно изхождане на Св. Дух. Тази мисъл изобщо е чужда на източното бого словие. Тук се развива идеята за временното изпращане на Св. Дух чрез Сина (δι’ Υιοũ, per Filium).
Св. Атанасий Велики учи ясно за изхождането на Св. Дух от Отца и за временното Му изпращане: „Ако (еретиците) биха разсъждавали правилно за Сина, те правилно биха разсъждавали и за Духа, Който от Отца изхожда, и бидейки родствен на Сина, се дава от Него на учениците и на всички вярващи в Него”113. Той е родствен на Сина в смисъл на единосъщен с Него, а не на изхождащ от Него. „Отец твори всичко чрез Сина в Св. Дух…, Отец като начало и извор”114. Началото е едно, както и изворът е един.
Според св. Василий Велики Дух Свети изхожда от Отца, а се явява и познава чрез Сина. „Корен и извор на Сина и на Св. Дух е Отец”115. „Дух Свети, макар и съединен със Сина, има Свое битие, което зависи от Причината, тоест от Отца, от Когото Той изхожда”116.
Св. Григорий Богослов говори преди всичко за единосъщието и неразделността на Божествените Лица. И в тази връзка ясно и недвусмислено утвърждава: „Един е Св. Дух, Който от Отца произлиза… Синът и Св. Дух са от Отца”117.
Като използва слънцето за сравнение, св. Григорий Нисийски òбразно и ясно свидетелства за изхождането на Св. Дух от Отца: „Да си представим не лъч от слънцето, но от нероденото Слънце друго Слънце, Което заедно с първото възсиява чрез раждане от Него…, и след това друга такава Светлина по същия начин, неотделена с промеждутък от време от родената Светлина, но сияеща заедно с Нея, а имаща причината на битието Си от първообразната Светлина”118.
„Ние изповядваме, пише св. Кирил Александрийски, че Духът произхожда от Оногова, от Когото всичко получава живот. Животворният Дух Свети произхожда от Отца по неизразим начин, а се дава на тварите чрез Сина”119.
Св. Иоан Дамаскин, като резюмира светоотеческата мисъл за Св. Дух до негово време, изповядва: „Дух Свети не е Син на Отца, но Дух на Отца, Който от Отца изхожда. Защото никакво активиране не става без Духа. Но Той е също и Дух на Сина, обаче не в смисъл, че има битие от Него, а поради това, че изхожда от Отца чрез Сина; защото има само един Виновник – Отец… Не казваме, че Духът е от Сина, а изповядваме, че на нас Той се явява и дава чрез Сина”120.
Приемането на Filioque противоречи не само на Свещеното Писание и на светоотеческото богословие, но и на църковното съзнание.
Още Третият вселенски събор (431 г.), преди появата на Filioque, със 7-то правило забранява да се пише или съставя друга вяра, освен утвърдената вече в Никео-Цариградския символ. Четвъртият вселенски събор (451 г.) декларира, че Символът на вярата „учи съвършено за Отца, Сина и Св. Дух”121. И следващите вселенски събори потвърждават казаното на Третия и Четвъртия относно неизменността на Символа на вярата122. Като има предвид отношението на вселенските събори към въпроса за Св. Дух, + Константинополският патриарх Фотий (858-867, 877-886) прави следното обобщение: „От седемте вселенски и свети събори догматът, че Дух Свети изхожда от Отца, е решил Вторият, приел го е Третият, разгледал го светият Четвърти, единогласно бил за него Петият, открито го признал Шестият, сияйно чрез борба го запечатал Седмият. Ясно е, че всеки от тях свободно е изразил и благочестно е пазил и богословското учение, че Духът изхожда от Отца, но не и от Сина”123.
Богооткровената истина за личното свойство на Св. Дух Църквата от древност ревностно пази и вярно преподава не само чрез богословско-теоретическата мисъл, но и чрез молитвено-богословски песнопения, особено на празника Петдесетница: „Дух СвятьІй бе убо присно, и есть и будет: ниже начинаем, ниже престаяй, но присно Отцу и Сину счинен и счисляем: живот и животворяй: свет, и света податель, самоблагий, и источник благостиньІ: имже Отец познавается, и Син прославляется, и от всех познавается; едина сила, едино счетание, едино поклонение СвятьІя ТроицьІ” (Хвалитна стихира). „Приидите, людие, триипостасному Божеству поклонимся, СьІну во Отце, со СвятьІм Духом: Отец бо безлетно роди СьІна, и Дух СвятьІй бе во Отце, с СьІном прославляем: едина сила, едино существо, едино Божество, емуже покланяющеся, вси глаголем: СвятьІй Боже, вся содеявьІй СьІном, содейством Святаго Духа: СвятьІй Крепкий, имже Отца познахом, и Дух СвятьІй прииде в мирь: СвятьІй БезсмертньІй, утешительньІй Душе, от Отца исходяй, и в Сине почиваяй: Троице Святая, слава Тебе” (Стихира на „Господи воззвах…”).
Така е учила Православната църква в древност, така учи и сега. Тя не може да възприеме римокатолическото учение за Filioque, защото това би значило да измени на своя Основател и Глава – Иисус Христос.
Римокатолическото учение за Filioque въвежда у Бога две начала или диархия и това нарушава единоначалието (μοναρχíα) у Бога. Диархията причинява слабост на единоначалието. С учението за Filioque се нарушават ипостасните свойства на Божиите Лица и се въвежда опасна субординация между Тях. Пренебрегването решенията на вселенските събори пък носи печата на горделивостта и самолюбивата анархистичност, които водят до отпадане от едната, света, съборна и апостолска Църква124.
__________________
113. До Серапион, І, 2; ср. І, 20, 27, 11, 25; Против арианите, ІІ, 25.
114. До Серапион, І, 28.
115 Беседа протнив савелианите, арианите и аномеите, 3.
116. Писмо 38, 3.
117. Слово 25, 15, 16.
118. Против Евномий, І, 27.
119. Против Юлиан, І.
120. За православната вяра, І, 12, 8.
121. Цит. по Jером. др. Jустин, пос. съч., стр. 207.
122. Пак там, стр. 208.
123. Bibliotheca, PG, t. 102, col. 285.
124. По-подробно относно аргументите за и против Filioque вж. у Jером. др. Jустин, пос. съч., стр. 197-211.
Следва…
|
Re: Библейско-богословски анализ [re: Eжko_]
(бодли_дрешко)
