В отговор на:
Добре, единно божество. Но защо му е нужно да се дели на три части? Обяснете ми го като на прост човек-езичник.
На въпроса за Божествената Същност, подлежащ на разискване на Първия вселенски Събор, православните гледали като на т а й н а, непостижима за човешкия ум, но същевременно изказвана в строго определено догматическо учение, според което Син Божий е толкова съвършен Бог, колкото е Отец: "Христос казал: "Аз и Отец едно сме" (Йоан 10:30). С тези слова Господ не казва, че две единства съставляват една Ипостас, но че Синът на Отца точно и съвършено съдържа и съхранява едно Б о ж е с т в е н о естество, същото като на Отца, и нищо в Неговия Божествен образ не се различава от Божествения образ на Отца тъй, щото имаме Един Бог, а не двама или трима.
Християните вярваме, че всички лица или Ипостаси на Бога са равни помежду Си по божествени съвършенства, величие, власт и слава, а именно - вярваме, че Отец е истинен всесъвършен Бог, и Син е истинен всесъвършен Бог, и Дух Свети е истинен всесъвършен Бог. Затова в молитвите си едновременно прославяме Отца, Сина и Светия Дух като Един и Същ Бог - Единосъщна и Неразделна Троица.
"Бога никой никога не е видял" [Йоан, 1:18] - т.е., никой никога не е видял - и няма да види - С ъ щ н о с т т а на Бога, Естеството на Бога. Ние не можем да станем с равни по достойно съвършенство на Божествената Същност, защото това би означавало да станем богове по Божие Естество, по Божия Природа. А това е невъможно - то е нон сенс още в зародиша на изказа си - понеже сме сътворени, тварни сме. Ако човек можеше да стане Бог по Същност, би настъпило смесване и тогава вече нищо няма да бъде Бог по същност. Това е учението на пантеизма, където Бог е не Личност, a неопределена сила, която изпълва всичко сътворено. На човек, по Божия воля и по Неговата неизказана милост, е дадено да бъде бог по благодат.
От друга страна, ако Бог беше непристъпна същност, но не и енергия, Той би останал завинаги "затворен в Себе Си", отделен и скрит от Своето творение. Нашият Бог, обаче, не е такъв. Нашият Бог, за разлика от всички други измислени богове, е Ж И В, и Се откровява на човека_личност дотолкова, доколкото Сам Той, по Своя воля желае. Това, разбира се е общение на Личност с личност и само по себе си е тайна, новинаги става чрез силата на Божиите благодатни енергии.
Божиите енергии се проявяват по различен начин в света: чрез тях Бог е сътворил вселената и промисля за нейното съхранение. Те са източник на мъдрост и святост. Пак чрез тях Бог извършва обожението на човека.
Обожението е същността, практикуването, смисълът, а в есхатологичен план — и
крайната цел на християнския живот.
Въплъщението на Бога и обожението на човека са тайната на православната вяра и богословие. "Аз рекох богове сте" [Йоан, 10:34]. Това е изразено и в светоотеческата формула: "Бог стана човек, за да може човекът да стане бог [по благодат]" (перефразирано от "За Въплъщението" от св. Атанасий Велики).
Редактирано от Eжko_ на 07.01.11 13:05.
|