Причините да я четем могат да бъдат най-различни, наистина.
Също така си струва да попитаме: четем ли я изобщо и четем ли и други неща.

Инак я отварям относително рядко и напоследък - най-вече за справка. Макар че от време на време все още ми се случва да се зачета като хората, най-вече из Новия завет. Особено Евангелието на св. Лука продължава да ме хваща за гърлото. И отделни места от Посланията, разбира се. Откровението сигурно вече никога няма да го чета - звучи ми ужасяващо и неясно.
А Йов, Иисус Сирахов, Псалтирът, Притчите и Премъдрост Соломонова, Еклесиаст и Песен на песните могат да се четат и за удоволствие.
Макавейските книги и Деянията са си тръпка за историка.
Към Левит, Числа и Второзаконие съм безразличен.
Естир и Иудит са ми много любопитни, особено откак се зачетох в староанглийската версия на Иудит.
От пророците чета рядко, избирателно и наистина най-вече за справка. Последно се рових из Иезекиил. Същото важи и за Битие.
Изход, Паралипоменон, Царствата и Съдиите донякъде също ме интересуват като историк, но отдавна не съм ги отварял.
Най-смътни спомени имам от Рут. Това май трябва да се препрочете.

Magister artium

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите