Здравей Ежко,
Въпреки всичко реших да вдигна темата, защото се усетих през седмицата, че нещо не си го схванал в точно тази светлина, която исках.

Като начало да елиминарам разномислието по едната страна на монетата.

Ето ти нещо, което написах на Пчеличката в Християнство, доста преди ти да ми го напишеш в тази тема.

Тема „Как си представяте Ада?” на scanman

„Ето още един стих, който предсказва за бъдещия съд, че първо май ще има разделяне на овци и кози, хора отдясно и хора отдясно, и после компактно поставяне на двете групи хора на мястото им. Едните в общение с Бога, другите отделяне от Бога, защото самите те така са си избрали. Я, каква идея!? Идея, която съм срещал сред ранноцърковните Отци, а наскоро в един научно-популярен филм я чух и от Главния Еврейски Равин:

„Бог не толкова налага наказание, колкото удовлетворява нравствения избор на човека, да живее с Бога или да живее без Бога.”

Матей 25:41
Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

Интересно защо Исус не казва, че наказанието е смърт, така, както ние го разбираме, а казва „отидете си от Мен”, което е едно окончателно изгонване от Божието присъствие. Адам и Ева бяха изгонени от Рая, изгубха живата връзка с Бога, която ги доведе до духовна смърт, макар че физически бяха живи и запазиха някакъв контакт с Бога.”

----------------------------------------

Както виждаш, знам какво е светоотеческото мнение, нито пък аз мисля различно по този въпрос.

При съществуващ Суверен в света и законов регламент, който Той е постановил за изпълнение, то е повече от ясно, че винаги ще дойде време, когато Той, съгласно този регламент, ще въздаде за спазването или нарушаването му. Понеже спазването и нарушаването става доброволно, то със спазването или нарушаването, принуждаваш Суверена да ти отмери безпристрастно според заповяданото. Така че може да се каже, че сам ти осъждаш себе си. Бог е безстрастен и това православно вярване си е вярно.

Но моят акцент е на друго място. Акцентът ми е върху Съдийстването на Суверена. В контекста бяха почти едно до друго двете ми мисли и очаквах, че няма да има неразбиране за казаното. Щом не става така, сега да кажа нещата в прав текст.

Споделих за липстата на така наречения „Частен съд”, който се извършва от демоните при митарствата.

Григорий Богослов крещи: „Божият съд е единствен и окончателен и затова е страшен, и е страшен, защото е справедлив!”

И това го написах, за да е ясно, че на такова твърдение, за някакъв междинен съд, Григорий Богослов би се смял със сълзи, а после би придобил много тъжен изглед от незачитането на свидетелствата на писаното Божие Слово.

Написаното от Григорий Богослов не оставя никакво място за такива богословски своеволия отделени от писаното свидетелство на Пророците и Апостолите. Защото и двата Завета свидетелстват за Божий съд, на който председателството ще бъде от Самия Бог.

Избирайте, или Григорий Богослов, или митарствата на „Блажена” Теодора. Не може и двете едновременно, защото са логически взаимоизключващи се.

Аз избирам Григорий Богослов. И не забравяй, че истинските Православни християни наричат Богослов само трима в светоотеческата традиция.

А сега да дойдем до Светител Теофан Затворник. На времето без да съм чел негово изказване по въпроса, от едната светоотеческа подборка, която беше направил за Добротолюбието бях заключил, че той по никакъв начин не би подкрепил „частния съд на митарствата”. А сега ето цитат в прав текст. Том 1, стр. 29 на Зографското издание:

„В НЕДЕЛЯТА НА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ – 9 февруари 1864 г.

Самодоволството и самооправданието – това е най-гибелната прелест

От днес започва Постния триод. Чувства се вече полъхът на поста. Трябва да се приготвим да го посрещнем, и то не само него, но най-вече това, за което постът е установен – да се приготвим към покаяние и поправяне на нашия греховен живот. И ето, ние слушаме умилната песен: „Жизнодавче, отвори ми вратите на покаянието!”.

Отвори ми вратите на покаянието! А кой ги е затворил? Те са отворени чрез Кръста: стоят и ще са отворени за всички хора, докато свят светува, а за всекиго от нас – докато има у нас дихание на живот.”

Православната Църква много правилно си учи, че единствено и само Покаянието от Вяра спасява и то, докато си жив, защото след смъртта няма опция за покаяние – обръщение. Богаташът от притчата за „Лазар и богаташа” със сигурност е имал такова желание, но не би имало как да измоли от Авраам да прати Лазар при братята му със заръка да направят „помени и милостини за него, та дано Бог му прости”.

Светител Теофан Затворник изчерпва времето за оправянето на нашите взаимоотношения с Бога до „докато има у нас дихание на живот”.

А това не оставя никакво място за „католическите практики” сред нашите съвременни „православни”.

И още една сладка извадка от първи том на светителя стр.26,26:

„В НЕДЕЛЯТА НА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ – 12 февруари 1861 г.

Не се надявай на своята праведност

Размисляйки за гордия фарисей, не мислете, че делата на правдата, благочестието, благотворителността и строгото въздържание нищо не значат пред Божиите очи. Не. Господ упрекнал фарисея не за делата, а защото той започнал да се хвали с тях, и само на тях възлагал цялата си надежда, забравяйки за греховете си, от които, разбира се, не бил чист. Също така, разсъждавайки за митаря, не мислете, че греховете са маловажни пред Господа. Не. Господ похвалил митаря не за това, че той чрез греховете поставил себе си в такова състояние, че не бил достоен дори да погледне небето, а затова, че като довел себе си до това лошо духовно състояние, той скърбял и се съкрушавал, очаквайки да намери спасение, единствено в Божията милост, похвалил го за това обръщане от греха към Господа., за смирения дух и сърдечното страдание, в което викал: „Боже бъди милостив към мене грешния!”

Като вземем доброто и от единия и от други, ние ще получим следния урок: да се трудим и да работим за Господа усърдно, в цялото разнообразие на Неговите заповеди, но надеждата за спасение да възлагаме единствено на Божията милост. Ние никога не ще достигнем до такова състояние, че да бъдем във всичко чисти пред Божиите очи. Ето защо, при всеки наш привиден успех ние трябва да викаме от сърце: „Боже бъди милостив към мене грешния!””
-------------------------------

Всички „Деятелни глави” в светоотеческата традиция са за лично подвизаване в този свят в нашето си тяло, без никаква опция за деятелност след смъртта, а още по-малко да я върши друг вместо нас. Теофан Затворник е верен на тази традиция и да му се приписват други виждания е нечестно спрямо неговото писмено наследство.

От двете извадки могат да се направят две твърди заключения. Покаянието, обръщане към слугуване на Господа, е само докато човек е в тялото си от този свят.

Макар че са благоугодни на Бога, добрите дела не спасяват, а спасява единствено Божията милост.

Тук помествам по смисъл написаното от Светител Игнатий Брянчанинов в глава „Спасение и съвършенство” от Аскетични опити 2част:
„Спасението е във възстановяването на живата връзка с Бога, а съответните на това дела са не за спасение, а като благодарност към Бога за спасението.”

Ето това наричам Руска Православна Класика.

Присъединявам се към препоръката на Камъче за двата излезли тома на Теофан Затворник. Прочетох десетте първи беседи на Том 1 и мога да кажа, че Теофан Затворник си е брилянтен проповедник, който си разбира занаята и знае за какво говори.

И вместо да битуват подвеждащи вярвания, които могат по-скоро да накарат някого, който си въобразява, че помените, молитвите и други „религиозни” дела ще му отърват кожата пред Бога, да пропусне спасението си, по-добре да поревнува за вярата в духа на Игнатий Брянчанинов и Теофан Затворник, ако го мързи да чете другите бисери в съкровищницата на Писанието и Преданието, и да заляга с ревност сега, че после идва направо ден за съд.

А всичко казва, кай се и се подвизавай за Бога, докато е благовремието на твоя живот в този свят!

Мисля, че е ясно защо вдигам такава пушилка по този въпрос и нЕма никакви изгледи да мирясам!

Поздрави
Жабчо (приятел)

Тошо вика: „Помни винаги смъртта и съда и така никога не ще съгрешиш на Бога!” (светоотеческа мъдрост)