Затова накратко и наистина за последно:
1. Неутриното не влияе върху времето на полуразпад (t1/2) на урана, нито на калия, нито на оловото. Съответно пресметната с помощта на тези методики геологична възраст е коректна.
2. Определянето на възрастта на дадена скала/фосил включва няколко методики /вкл. и не радиометрични такива/, което допълнително повишава достоверността на анализа.

Явно не щеш да четеш това което ти се казва та пак се връщам да първоначалния линк:

But practical pluses aside, why is this happening? The seasonal fluctuations suggested the Sun could be involved somehow, and the solar flare connection confirmed it. The scientists speculated that solar neutrinos, the nearly massless particles created as byproducts of the sun's fusing of hydrogen atoms into helium, might be causing these variations. The fact that these neutrinos pass straight through the Earth with ease fit well with the fact that the decay rates were changing even at night, when the entire planet was between the radioactive isotopes and the Sun.
Once the researchers conclusively ruled out environmental influences, that left the Sun as the only possible cause of the decay variations. They also found that the amount of change varied in time with the Earth's orbit - the effect was greater when the orbit brought the Earth closer to the Sun and thus into contact with more neutrinos.
That's where renowned Stanford physics professor Peter Sturrock entered the picture. Confronted with this mystery, he advised the researchers to test how the decay fluctuations correlated with the Sun's own rotation. They found the decay rates recurred every 33 days, which didn't quite fit with the Sun's known surface rotation length of 28 days. But the neutrinos wouldn't be coming from the surface - they would be coming from deep inside the core. Unlikely as it might seem, the sun's core must be rotating a little slower than its surface, apparently once every 33 days.
All of this relies on some unlikely assumptions and the occasional bold intuitive leap, but the model they propose seems to hang together. And yet one mystery remains - how are the neutrinos managing to interact with the radioactive particles in this way? It doesn't fit with the known behavior of neutrinos, and it opens up the very real possibility that some previously unknown subatomic particle is actually behind this bizarre effect.

As Peter Sturrock explains:
"It's an effect that no one yet understands. Theorists are starting to say, 'What's going on?' But that's what the evidence points to. It's a challenge for the physicists and a challenge for the solar people too. [If it's not neutrinos,] it would have to be something we don't know about, an unknown particle that is also emitted by the sun and has this effect, and that would be even more remarkable."

Това са данни от тази година.
Космическите лъчи и най-вероятно въздействията идващи от слънцето влиаят на скоростта на разпад на всеки радиоактивен атом. Тези енергийни влияния когато ги има, а ние не знае кога и с какъв интезитет ги е имало в предисторията на земята, променят скоростта на "часовниковата стрелка".
Следователно при по-голяма "скорост" на разпад в даден подпериод, и времето за полуразпод е функция на тези космически въздействия. Така, че и датировката ти отива на кино. Милионите ти години хипотетично могат да се сведат до няколко стотин хиляди години.
Единствено ясно е, че откакто съществува хомо сапиенс не е имало значими въздействия от космоса върху земята, защото вида ни най-вероятно е щял да загине.
Така, че за сега безспорна е само последователността, от периоди, но не и продължителността им. Ако можеш да го разбереш де.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Metropolis на 28.10.10 21:04.