Георги Тодоров навремето разправяше, че Чапкъновото Аполонче на Минералната баня в София било идол, на който бабите щели да се кланят като си наливат вода. Пък не съм видял някой да му се кланя (да не говорим, че имитира фигурата от градския герб). Горките зилоти, дето всичко им е противопоказно - те не знаят, че в двора на ВМА има още една Чапкъния - бронзова Хигия. Ще откажат и минералната вода, и медицинското обслужване.

А двуглавите орли по резбите в храмовете и лъвовете по гербовете не ги притесняват.

Скоро пак зилотстващ господин ми обясни, че икона или стенопис с изображения на нечестиви, измислени, безумни и зли същества не бивало да се държат вътре в храм, камо ли да се докосват благоговейно и да се целуват. Като попитах какво да правим с иконите на свети Георги, дето по тях има дракон и кон, човекът нещо се разсея.

Прекален светец и Богу не е драг, няма да се уморя да го повтарям. Мили мои единоверци, не бъдете зилоти. Цивилизоваността и православието не си пречат, даже напротив. Достатъчно е да кажем, че повечето съвременни Чапкънии и дракони са си кичозни, а не да им се плашим. Цяло щастие е, че не живеем в пети век, когато християнските тълпи с радост са трошали разни скулптури и фризове.

Аз пък се радвам, че поне малкият бронзов свети Георги с дракона беше възстановен върху чешмичката пред Света София. Как един православен не каза: "Браво, върнахме си един хубав градски паметник!" Не, ако е за нещо хубаво, ще го пропуснем, ако е за нещо глупаво, ще го преувеличим, а ако е за нещо лошо, ще оревем орталъка. Това не е от православност, това е от национално присъщото ни мрънкане.

Magister artium

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите