Щастието на изоставените деца се състои в това, родителите им поне да се откажат документално от тях... Иначе гният в домовете. Не могат да бъдат осиновени, не могат да бъдат лекувани, не могат да бъдат кръщавани... Защото родителят се появява веднъж на няколко месеца единствено и само с цел да упражни т.нар. реинтегриране, за да... вземе поредните помощи от държавата и после да върне тежестта - детето обратно в дома...
По - мъничките дечица имат нужда единствено и само от гушкане, и нежност. Хвърлят по един жаден поглед върху торбите с лакомства, след което се втурват върху теб, накачамурват те десетина деца и всяко вика - Лельо, погали и мен...
По - големите вече са дръпнати от хората, поозлобени, недоверчиви. Доста дечица от домовете, които посещавахме приеха свето Кръщение, после се Изповядваха и Причастяваха... Споделяли са на мен и съпруга ми, че цял месец работят - помагат на възрастни хора - в къщите и дворовете им, купят си нещо и когато се върнат в семействата си, всичко им се прибира и биват принуждавани да крадат отново... Някои момчета се криеха когато дойдеше време за т.нар. реинтеграция.
Повярвайте ми, за доста деца, домовете са по - добро място от родните им къщи, както и да звучи това.