|
|
| Тема |
 хрумна ми въпрос |
|
| Автор |
echr () |
|
| Публикувано | 13.10.10 01:50 |
|
|
|
тук има толкова теми, повдигнати или нови, в които се опитвате рационално и логично, като в литературен анализ, да тълкувате пасажи от библията или от писания на светци и пророци.
няма ли противоречие между вярата, като ирационална душевна нагласа и това разумно, интелектуално анализиране на християнски писания?
говорите за отвъден живот, като за доказан факт, като за реално битийно пространство, а не като за интелектуална фикция, което е малко плашещо, защото напомня за размитите прадставни граници на болен ум, неможещ да различи реала "тук и сега" от фантазията.
вярата няма нужда от доказателства, така зная аз, но също и няма нужда от конкретизации и битовизиране. аз не изпитвам потребност да визуализирам битието на моя Бог, нито пък имам нужда да се съревновавам с него (не разбирам и идеята за подвига на самоотричането). аз съм само микроскопична част от необятността на Бог и това ми е съвсем достатъчно. сигурно сте чували за фракталите - така се усещам аз, като миниатюрно божие творение, като съставна част от безкрайното цяло, която съвсем точно повтаря съвършенството на мировата композиция и затова е в хармонична спойка с нея.
това, което написах не е предизвикателство, а въпрос. ако някой има какво конкретно, аргументирано и по същество да каже, много моля да заповяда.
а причината да пиша толкова дълго е, че днес загубих? баща си. загубих е с въпросителна.
| |
| |
| 
|
|
