Различавал ли Адам доброто и злото преди / Религия и мистика / Православие

Различавал ли Адам доброто и злото преди грехо_падението ?

Свети Иоан Златоуст казва, че никой няма право да твърди, че уж преди грехопадението нашите прародители не са различавали доброто от злото. Те са притежавали сила на ума, която значително превъзхождала нашите собствени способности. На Адам били познати съкровените тайни на природата, той бил удостоен с дара на пророчеството.

За да разберем правилно смисъла на Божията забрана, с която Бог запретявал на прародителите ни да вкусват от плодовете на дървото за познаване на добро и зло, ще е полезно да се задълбочим във филологията. В древноеврейския текст на Библията глаголът “познавам” – “jada” – обозначава не чисто външното знаене, а познанието, основаващо се върху собствения жизнен опит. Тоест Адам бил длъжен да различава доброто и злото, но не трябвало от собствено опит да познава злото, не трябвало да се приобщава към злото посредством нарушаването на Божията воля. Той следвало да познава само живота, истината, доброто, чийто източник е Бог. А това познание само по себе си означавало единение с Бога.

Съществува и донякъде по-различна гледна точка, според която знанието само по себе си не е зло, но различаването на добро и зло предполага по-ниско ниво на съществуване. Докато прародителите пребивавали (живеели) в Бога, те устремявали към Него целия си ум и всичките си чувства, докато желанието да познаят нещо, вън от Бога, стремежа да познаят злото, би означавало самоволно отделяне от съзерцаването на Бога, отпадане от Него. Свети Григорий Нисийски казва, че само стремежът да познаят злото, бил вече грях.

Какво представлявало само по себе си дървото за познаване на добро и зло?

Дървото на познанието трябвало да послужи като някакво изпитание или изкушение за човека, за да му даде възможност да прояви своето послушание или непослушание. Именно поради това то било наречено дървото за познаване на добро и зло. Впрочем, възможно е това название да му е било дадено и поради това, че то съобщавало на вкусващите способността да познават своята собствена природа. Това било добро за съвършените, но лошо за ония, които не са достигнали съвършенството и са подвластни на сладострастните влечения, както и твърдата храна е вредна за младенците, които се нуждаят от мляко.

В действителност за човека не било полезно, без да е изпитан, да получи нетление, за да не би в противен случай да изпадне в гордост и да се подхвърли на еднакво осъждане с дявола, който след своето самоволно падение, вече без никаква възможност за покаяние и необратимо се утвърдил в злото. Съответно на това и Ангелите, избрали по своя воля добродетелта, придобили, при съдействието на благодатта, непоклатима твърдост в доброто.

Поради това било нужно човекът предварително да бъде подложен на изпитание, защото неизпитаният и неизкусеният мъж не притежава никаква стойност. Било необходимо, като достигне съвършенство посредством изпитанието, което се състояло в изпълняването на заповедта, той по такъв начин да получи безсмъртието като награда за добродетелта. В действителност, бидейки по своята природа нещо средно между Бога и животното, човекът трябвало, като се освободи от всяко естествено пристрастие към сътвореното битие и се съедини чрез любовта с Бога, чрез опазването на заповедта да се утвърди непоколебимо (необратимо) в доброто. Но когато той, вследствие на престъплението, започнал повече да тежнее към тялото (телесният аспект на живота започва да доминира; да бъде увличан от телесния живот) и когато умът му се отвърнал от своя Създател и Извор, т.е. от Бога, той станал тленен, от безстрастен станал пленник на страстите, от безсмъртен – смъртен, появила се необходимостта от съпружеството и плътското раждане (?), човекът се привързал към удоволствията, като към нещо едва ли не необходимо за самия му живот, а ония, които се опитвали да го лишат от тези удоволствия, започнал неистово да ненавижда. Вместо Бога, неговата любов си избрала за свой предмет нещо веществено, а неговият гняв, вместо към действителния враг на неговото спасение, се насочил към подобните на него човеци.

Свети Иоан Златоуст, блажени Августин и блажени Теодорит смятат, че забранените за вкусване плодове на това дърво изобщо не съдържали в себе си никакво познание. Според Августин, забраненото дърво е наречено дърво за познаване на доброто и злото не в смисъл, че то е имало силата да съобщи на нашите прародители познанието за доброто и злото, което сякаш те преди това не са притежавали, а защото, след като са вкусили от него, те опитно са познали онова голямо различие, съществуващо между доброто, от което отпаднали, и злото, в което паднали. А Теодорит още по-определено изразява мисълта за буквалното историческо значение на дървото за познаване на добро и зло. “Божественото Писание утвърждава, - пише той – че и дървото на живота, и дървото за познаване на добро и зло са израснали от земята, следователно по природата си те са сходни с останалите растения. Подобно на това, както и кръстното дърво е обикновено дърво, но същевременно пак то, чрез вярата в Разпнатия на него, се нарича спасително; така и тези дървета са обикновени растения, израснали от земята, но според божественото определение едното от тях е наречено дърво на живота, а другото – тъй като послужило като средство за познаването на греха – дърво за познаването на доброто и злото.”

Прочем, тази тема е дискутирана: