За духовното ръководство - нещата са каквито са, както и много други подобни все в същата област на вярата, но, това е положението, макар и никак да не ни харесва. Ние ядем плодове от градината на нашите предци и ... не сме доволни от засятото в нея. Но да не забравяме, че ние сме тези, които садят, поддържат градината за следващите поколения. И въпросът е - какво ние ще им оставим? Да, нашата градина е занемарена, буренясала, има малко полезни дървета и доста тръни .... и какво? Как ще постъпим ние? Ако сега сме деца, какво бихме искали като шанс за вечен живот?
Според мен, дори да не сме перфектни, трябва да търсим начин да благовестваме на децата и юношите, защото има вече няколко поколения, които в една или друга степен почти нищо не знаят за Бога. Наша отговорност - на всички вярващи и особено на духовенството е да търсим начин да запознаем децата с Бога. Да търсим път към тях. Не знам кой е най-добрият начин, може би с детски предавания или друг.
При всички случаи обаче трябва да се прави нещо. Да се почне с едно, да се добави друго. Да се изкорени едно дърво, да се насади друго. И няма как да бъде идеално, но вярата намалява и това е естествена последица. Какво ще стане, ако не търсим път към децата?
Предложете вие идеи като духовник.

Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.