Когато на едно място „иудеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки. Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря?", Господ им отговорил:

" Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден (сиреч, Възкресението Ми), и в и д я, и се възрадва." [От Иоан свето Евангелие, краят на глава 8]

". . .и В И Д Я и се възрадва" - това е минало време – не е ли многознаменателно ?

Господ, бидейки Творец и на времето, Е извън [времето] и същевременно Е в него – в миналото, в настоящето, в бъдещето. Подобен подход Спасителят изявил и на други места в светото Си откровение. *

В притчата за Лазар и богаташа Господ говорил по подходящ начин на аудиторията - старозаветната и новозаветната: хем да напомни на старозаветните, че отец Авраам е жив и не се мъчи (душите на праведниците, макар и в Шеола, са пребивавали в място не на мъка), хем да подготви всички новозаветни люде затова, щото Раят - сиреч Царството Небесно, Царството Христово - в най-скоро време ще бъде отворен(о).


*Например в Лука 20:34-38:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko_ на 15.09.10 19:36.