След като знаеш какво точно те интересува би могло и да ти се помогне

Като начало си припомни и осмисли това

Апостол Павел до Римляни
ГЛАВА 3.
1. И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването?
2. Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие.
3. Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност?
4. Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд".
5. Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)?
6. Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света?
7. Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник?
8. Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени.
9. И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях,
10. както е писано: "няма нито един праведен,
11. няма кой да разбира; няма кой да търси Бога,
12. всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един".
13. "Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова;
14. устата им пълни с клетва и горчилка.
15. Нозете им бързи за проливане кръв;
16. пустош и неволя по техните пътища;
17. те не познаха пътя на мира.
18. Страх Божий няма пред очите им".
19. А знаем, че каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, за да се затулят всички уста, и цял свят да стане виновен пред Бога,
20. защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът.
21. А сега без закона се яви Божията правда, засвидетелствувана от закона и пророците.
22. Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика:
23. всички съгрешиха и са лишени от славата Божия,
24. оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса,
25. Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прощението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение,
26. за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса.
27. Де е, прочее, хвалбата? тя е изключена. По кой закон? по закона на делата ли? Не, а по закона на вярата.
28. И тъй, мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона.
29. Или Бог е Бог само на иудеите, а не и на езичниците? Разбира се, и на езичниците;
30. защото един е Бог, Който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вярата.
31. И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърдяваме закона

ГЛАВА 5.
1. И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа,
2. чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия.
3. Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
4. търпението - опитност, опитността - надежда,
5. а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.
6. Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.
7. За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.
8. Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.
9. Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.
10. Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;
11. и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение.
12. Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; - *
13. защото и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон.
14. Обаче смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия.
15. Но дарът не е като престъплението. Защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото.
16. И дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил; защото съденето за едно престъпление води към осъждане, а дарът - от много престъпления към оправдаване.
17. Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа.
18. И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот.
19. Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни.
20. А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие,
21. та, както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ.

a smile a day keeps the stress way