|
Оказва се, че руския учен, проф. Кинкел, дошъл в България след идването на власт на комунистите в Русия, и приел българско гражданство, е издал научни книги по въпроса за психоаналитично обяснение на религиозността:
"Третата област, в която са насочени усилията на психоаналитичната философия у нас е психоаналитичното изследване на религията. И в тази област приоритет имат трудовете на Иван Кинкел. Той издава във Виена монография на немски (и английски) език, посветена на психологическите основи и произходи на вярванията в Бога (публикува я в сп. “Имаго” през 1922 г. (80 стр.) с протекцията на Фройд, с когото Кинкел кореспондира). Този труд е преведин и издаден и в Швеция в една антология от подбрани психоаналитически съчинения. В Годишника на СУ (Юридически факултет ХVІІІ 1921-1922) публикува монографията “Наука и религия в светлината на психоаналитичната социология. Психоаналитичен очерк за духовното развитие на човечеството” 300 стр. В сп. “Демократически преглед” 1921 г. обнародва “Към въпроса за психологическите основи и произхода на вярата и понятието за Бога” 41 стр. През 1924 г. излиза от печат книгата му “Наука и религия в психологично осветление” 146 стр. През 1928 г. публикува “Тайните на мистицизма-окултизма в светлината на аналитичната психология” 64 стр. (Тази книга е издадена първо в Берлин, отново с протекцията на Фройд, с малко по-различно заглавие през 1926 г). Психоаналитични методи се прилагат и в съчинението му “Еврейската и християнската етика в тяхното сходство и различие от социологично гледище” 1937 г. 52 стр. Освен споменатите монографии и брошури, Кинкел публикува наистина голямо количество статии, в които третира подобни на горните научни проблеми. В “Наука и религия в психологично осветление” Кинкел разглежда със средствата на психоанализата прехода от анимизъм към религия и монотеизъм. Първата глава на книгата му е анализ на анимизма и магическите вярвания. \тук се разглеждат всички, свързани с анимизма феномени – аниматичните представи, същността и проявите на магията у първобитните и полукултурните народи, анализират се магическите представи в митологичните сюжети. Проследява се еволюцията на анимистично-магическите в религиозни представи и понятия. Втората глава е за елементите (остатъците) от анимистична психика в душевния живот на съвременния човек. У душевноболните съвременници съзнанието “тича назад” (по думите на Фройд), връща се в епохите на анимистичните представи, в епохата на човешкия инфантилизъм. Бълнуванията на лудите наподобяват анимистичните представи на полукултурното човечество. Но при съвременника те са регрес в поведението, а не адекватна степен на развитие. Този регрес се обяснява чрез проекционния механизъм, изразен в чувствено-патологичните представи на невротиците, в халюцинациите на здравите хора или налудните идеи на болните хора. Проекционният механизъм се проявява подсъзнателно в сънищата, в произведенията на изкуството, в народните умотворения и в ежедневната нормална човешка дейност. Втората глава на книгата емпирично потвърждава и проверява заключенията, направени чрез историко-психолого-социологическия подход на първа глава, чрез анализа на някои важни явления в съвременната психика. Третата глава е посветена на психологическото съдържание на религията. Психоанализират се религиозните образи, понятия, чувства, светоразбиране в историческото им развитие и в сегашното им психологическо съдържание. Тази глава се подразделя на четири параграфа. В тях се разглеждат: биогенетичният закон на Ернст Хекел, инфантилният характер на първоначалните представи и понятия за света, психоанализата на политеистичните религиозни образи, психоанализа на монотеистичните религиозни образи, идеята за единен Бог като инфантилна представа, инфантилните черти на християнската религиозна идеология, инфантилността на другите религиозни идеологии. В четвъртата глава в два параграфа се разглеждат следните теми: парализирането на проекционния психомеханизъм и отслабването му, същността и развоя на научния психомеханизъм от гледището на психоаналитичната гносеология, психоанализата на Кантовата гносеология, историко-психоаналитичен анализ на категориите на разсъдъка и понятията му. Тенденцията, която Кинкел очертава е, че има постепенна смяна на рудиментарния проекционен психомеханизъм с правилния научен психомеханизъм . Психиката на човечеството става все по-рационална, наивните утехи на религията и митологията изчезват постепенно от човешката психика, детинските илюзии на човечеството ще изчезнат завинаги. Като слаба компенсация за загубеното остават за нас сънищата и изкуството."
|
Психоанализа и религия в България
