Струва ми се, че няма някакво противоречие. Първото е указание за нашето отношение към живота на другите, второто е въпрос на решение за нашата собствена личност. Човек може да почита и обича родителите си, но почитанието и обичта не би трябвало да се разбират като някакво безгръбначие и робско подчинение.

Друг е въпросът доколко един християнин е в състояние да поддържа нормални контакти с близките си, и доколко е в състояние да не се прави на даскал.
В руския текст си е казано: Но отца надо разбудить, если он может опоздать в синагогу или должен исполнить какую-либо другую заповедь, так как и сын, и отец в равной степени обязаны чтить Всевышнего.
но честно казано не съм съгласна. На практика няма никакво противоречие - особено от гледна точка на това, че изучаването на Тората е по-важно от подчинението на родителите. Но все пак смятам, че всичко е въпрос на лична отговорност и един син не би трябвало да се меси на баща си дали закъснява за синагогата. Освен ако нямат някаква уговорка. Както и бащата не би трябвало да се меси на сина си, когато реши да следва някакъв друг път. Поне за мен почитане на родителите включва способността да ги приемаш такива, каквито са, и да не се опитва човек да ги променя изхождайки от глупостта, че знае повече от тях. Знам, че това звучи някак много ограничено, но скоро си имах работа с двама човека, които се мислят за ... ами за хванали истината за шлифера ... и от позицията на такъв се отнася презрително към родителите си, които са си традиционалисти - без някакви познания, но с позитивно отношение, слабост към свещички и т.н. И цялата тая работа още ми е в ума.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите