|
Бяха ме уволнили от работа. Още от първия ден, в къщи започнаха да ме "юркат" да си търся нова. Явих се на конкурс след няколко дена, и сигурно щях да го спечеля, ала "това не е за теб - твоят ценз е за нещо по-високо".
След няколко дни започнаха да ме насилват да кандидатствам за място, за което очевидно не ставах - просто, не отговарях на изискванията, дори не знаех що за работа е това, докато не се поразрових да проуча. Наистина, не ставах за там - щеше да е срамно дори да се появя на конкурса. Ала те: - не, трябва да се явиш, ако не се явиш, значи. . .. И, тормоз, след тормоз.
Следващите дни бяха наистина кошмарни - стигнах дотам, щото молех със сълзи на очи Господ да ме прибере. Една вечер, стана такъв скандал, чух такива ужасяващи думи, че не издържах, и излязох от къщи, качих се на колата, и подкарах без да знам накъде. Спомням си, че бях подобно на ситуацията на 4-5 годишно дете, което майка му му е крещяла неистово, разтърсвала го е с ръцете си държейки раменете му, блъскала го е, все едно че е животно, и което, недоумявайки от случващото се, само плаче и хлипа, едвам поемайки си дъх.
Тогава усетих Тишината, усетих Покоя, усетих Ласката, усетих Любовта, усетих Небето слязло на земята или може би бях някъде нагоре, всичко бе някак си отворено, ала не знаех какво става, бях сякаш в безтегловност - всичко спря, няма движение, само Покоят, Тишината, и любящата Ласка. Аз бях част от Единия в едно с Вселената -или, може би Той беше в мене, и аз в Него... мъчно е да се опише. Усещах, че Бог страда, че плаче в едно с мен.
Как съм карал колата, не знам.
На другия ден, сутринта, ми се обадиха по телефона, за да ме попитат дали искам да почна една работа, за която нито съм знаел, нежели пък помислял да работя. Точно в този момент се бе освободило мястото, и по неведом път хората потърсили не кой да е, а именно мен. Започнах на другия ден, и всички мирясаха.
Наистина Бог нарежда нещата по чуден, неизследим за нас начин.
П.П. От уволнението до намирането на новата работа, бяха изминали близо две седмици. Наглед малко дни, ала ако не бяха кошмарни. . .
Редактирано от Eжko_ на 08.08.10 18:59.
|