Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.
А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса:
Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори.
Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака. И чу се из облака глас, който казваше:
Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.
И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.
Лука (19:28-36)
Описаното необикновено събитие, което Православната църква чества днес като Преображение Господне, явно силно е впечатлило апостолите на Иисус, които са присъствали на него.
То присъства и в трите синоптични Евангелия: на Матей, Марк и Лука с незначителни различия в някои детайли.
По-скоро озадачава друго. Въпреки, че според всички евангелисти един от тримата апостоли, присъствали на това уникално събитие е бъдещият евангелист Иоан, то само в неговото Евангелие, незнайно защо, няма нито дума за него.
От разказа на евангелист Лука научаваме нещо изключително важно: двамата мъже, явили се в слава разговаряли с преобразения сияещ Иисус за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.
Апостолите разпознават тези сияйни мъже като Моисей и Илия, макар че Иисус никъде не коментира и не потвърждава това техно предположение.
От разказа узнаваме, че предстоящата насилствена смърт на Иисус в Иерусалим е отдавна планирана и тримата обсъждат някакви явно важни подробности, свързани с нея.
Древните християни често са имали за всички тези събития доста по-различни схващания от техните съвременни единоверци.
Например когато сестрата на император Константин Велики - августа Констанция приема християнството, тя помолва епископ Евсевий Кесарийски да и изпрати "икона на Христос".
"Евсевий е изумен. За каква икона говори тя? Пък и защо и е такава? Дали това е истинният и неизменяем образ, съдържащ в себе си същността на Христос? Или пък е рабският образ, който Той приема заради нас?
Първият, отбелязва Евсевий, е очевидно недостъпен за човека: само Отец знае Сина.
Рабският пък образ, приет от Него във Въплащението, вече е смесен с Божествената Му природа. След Своето Възнесение на небесата Той сменя този рабски образ с великолепието, което предварително открива на своите ученици (при Преображението) и което превъзхожда човешката природа.
Очевидно това великолепие не може да бъде обрисувано с безжизнени цветове и сенки. Дори самите апостоли не могат да го съзерцават. Ако дори в плът Той има такава сила, какво да кажм за Него сега, когато рабският Му образ е сменен от славата на Господа и Бога? Сега Той отпочива в непроницаемото лоно на Отца...
"Историческият" образ на Христос, "ликът" на Неговото унижение, вече е изместен от Божието великолепие, в което Той сега пребивава. Това великолепие не може да бъде гледано или изобразявано, но в определеното за това време истинските християни ще бъдат приети в тази слава на бъдещия век."
Протойерей Георги Флоровски. Християнство и култура, София 2006, с. 125-126.
Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.
|