има едно тъжно щастие, което много ценя.

седя си на балкона в прохладната вечер, евернтуално пия бира или ям праскова. подухва вятър, отсреща сивят блокове и поредния строеж скрива поредните квадратни метри море, които се виждат от апартамента. уморен съм до смърт. работата ми е предварително загубена битка със смъртта, държавата, която обичам, се разпада, а хората, които ценя се готвят да бягат от тук и сякаш на никой друг не му пука. жена ми е на работа и отново няма да се видим. света е изпълнен с нещастия и несправедливост и вероятно това никога няма да се промени, без значение колко се стараем. но в сърцето ми е ведро - защото съм тук, защото вятъра е прохладен и имам възможност да пия бира или да ям праскова, когато толкова много хора дори не знаят колко е хубаво това. защото обичам много повече, отколкото мразя и дори всичко да е направзо и в крайна сметка да загубим, съм постъпил така, както вярвам, че е правилно, така както трябва. и тъжните ми, уморени очи са радостни по един невидим за хората начин.

е, по-често съм пред компютъра и пиша глупости.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите