|
точка на фройдистки поглед и моя религиозна интерпретация:
Днес по БНТ излъчиха филма на Киран Коларов "Професия ординарец", направен преди около 25 години, по разказ от Георги Стаматов. Навремето имах някои резерви към светоусещането на автора - така, както го е предал, наложил във филма, особено в началото. Сега видях, че отново не съм съгласен с някои основни психологически и житейски нюанси на филма, които го отдалечават малко от действителността, от житейската правдивост, но не толкова като фактология, а поради прекаленост и недостоверност именно на детайли и нюанси в атмосферата на филма, в поведението и характерите на героите. Авторът съзнателно е търсил по-особена стилистика, но не е успял, според мен, да я изведе достатъчно изчистена и прецизирана във филма, защото, предполагам, е имал подчертана заинтересованост да постигне въздействащ ефект. Отбелязвам отново, че тази ми критика се отнася повече за началото на филма!... Относно темата: ако се направи религиозна (християнска) интерпретация, във филма въображаемо може да се види, как постепенно сатаната ( но това - само в рамките на религиозната моя интерпретация) си пробива път и влиза в душата на ординареца, карайки го да се самоубие, което се и случва. Той, сатаната, разбива в голяма степен и дълбинно душевността на главния героя на филма, влиза в нея (Иоан,13:27), като тя (душевността му) изначално е белязана от повишена чувствителност и незащитеност. Но как точно става това, кои са използваните методи?... Тук вече се стига до възможните фройдистки нива във филма, произтичащи от поведението на другите герои - основно поручика и жената на майора (в ролята - Цветана Манева), които почти систематично и преднамерено "оплитат", провокират и омайват ординареца с откровено сексуална парафилна агресия, на моменти почти стигаща до крайност, гарнирана и с известно въздействие (чрез музика) и върху естетическите му чувства. Това е съчетано със също така перманентна немотивирана или недостатъчно мотивирана физическа агресия - побои, при това по много линии и от повече хора, а също и с перманентно психологическо издевателство и унижения на общо основание, така да се каже. Всичко това в голяма степен е концентрирано в репликите на майора, изказани при особена ситуация към края на филма, а именно: "На човек трябва да му намериш слабото място и целия да се вложиш в него!" и : "Душата като свикне да я мачкат, след това вече сама ще иска да продължават да го правят!" (цитати по памет, за смисъла на вторият не съм много сигурен дали съм го разбрал и предал добре). Резултатът от издевателствата спрямо ординарецът се оказва фатален за него - той не издържа на отчаянието , "уредено" му от сатаната (пак подчертавам, че религиозния мотив в обяснението е мое дело - той не присъства формално във филма!), и се самоубива!
Както отбеляза и една кинокритичка при представянето на филма, той, навремето, е направил доста силно впечатление и на международната кинообщност, голямо одобрение, напр., на режисьора Кшищов Зануси, на други.... Изобщо, един сериозен филм, към който имам своите резерви, но и интереса и похвалата към автора, че се е захванал с подобна тематика, и че е създал това произведение, чиято уникалност ме провокира да напиша тази кратка любителска "кинокритика"!
Редактирано от _maycal на 19.07.10 23:58.
|
Филмът "Професия ординарец", или пресечната