Нищо не намирисва Бояне, само че не е ясно какво точно си чел.

Цялото нещо тръгва от гордостта на Никифор Фока и цар Петър. Фока прави велики завоевания на изток, опитвайки се да възвърне светите земи и смята, че съюзната християнска България трябва да спира унгарците, които нападат империята в гръб. Петър е на мнение, че съюзна християнска Византия трябва да помогне във войната с унгарците, които нападат и България. Взантийците не щат, и за това Петър сключва договор с маджарите, позволяващ им да минават през България, за да си грабят Константинопол и околностите.
По-късно, когато българските пратеници са набити от Фока и годишния данък за България е отказан (той навярно е бил нещо като зестра на принцеса Ирина и византия не е смятал, че трябва да го плаща и след смъртта и), Фока първом съжалява за гнева си (той си е бил сприхав) и предлага мир, срещу военна помощ срещу Унгария. Петър казва следното:

"Когато те воюваха срещу нас,при все че бе повикан от нас,ти не пожела да ни дойдеш на помощ.И сега,когато по принуждение ние сключихме съюз с тях,ти ни караш да нарушим договора,да вдигнем оръжие срещу тях и да започнем безпричинна война"

Българите нямат военен съюз с Унгария и унгарски войски не се боят на българска страна. Русите са посрещнати първия път от двойно по-малка войска, която е разбита и после крепостите в мизия падат една след друга. Петър е добър ученик на Византия, войната винаги е по-скъпа и рискована от дипломацията, така че плаща на печенегите да нападнат Киев, след което Светослав се връща да се справи с тях.

по забавно става че византия дава пари на русите за да освобождава после България от тях

и това не е чудно - Фока не иска да разваля рахата между послушната България и Византия. русите е трябвало да ограбят това-онова и да си тръгнат, а цар Петър да внимава от тук-нататък какви ги върши и как се държи с Императора.
Но самият пратеник Калокир започва да навива Светослав да превземе Константинопол, който е цел на руснаците не от вчера. Вече са правили няколко опита да го превземат (911, 941, 944, вкл. любимия ти княз Игор), като византийците се спасяват пак чрез гръцкия огън по море.

ама той изобщо не е показал подобни планове нито е могъл - та показвал е, и то като част от отдавнашка руска мечта. Светослав е виждал сгодния момент - с огромна армия, Българска волна или не подкрепа, отворени старопланински проходи, с вътрешен човек като Калокир. Само че печенегите го изоставят, Византия е на върха на могъществото си и успява да му нанесе поражение и т.н. Авантюрата му претърпява неуспех, а Борис ІІ оставя държвата си на волята на Цимисхий.

но какви планове си е правил за константинопол - борис не си е правил такива планове - планът му е бил да извлече все пак някаква полза от поражението си. по-добре съюз, отколкото разгром, че и смърт.

На практика май борис си губи долната глава веднага след като "освобождава" България на практика - не. брат му Роман е скопен в Константинопол, а той умира от стрела на български граничар.