Когато много от всички страни бързо се покачили и, с все сила клали неприятелите, тогава русите, като напуснали градските стени, позорно се устремили в царския дворец, обиколен със здрава стена, т. е. във вътрешната крепост на Преслав, в който се пазило съкровището на българите, като оставили една от портите отворена. Между това ромейската войска, която стояла отвън стените, като изчупили ключалките на вратите и разбили затворите им, влезли в града и произвели страшно клане на русите, а жените и децата вземали в плен. Тогава бил пленен заедно с жена си и с двете си деца и Борис, царят на българите, който носел още царските знакове и имал червена брада, и бил доведен при императора, а всички пленени българи пуснал на свобода, кой накъдето иска да върви. Императорът се отнесъл човеколюбиво към Борис и с чест го приел, като го наричал “цар български”, и казвал, че той дошъл не да пороби българите, а да ги освободи и за да отмъсти на русите, които са причинили на българите толкова злини и към които само ще се отнася като към врагове.

Нахълталите в града ромеи ходели по улиците, като избивали тия, които се противели, а имотите грабели. Тогава се нахвърлили върху вътрешната крепост, където бе избягала боевата част от руската войска. Русите силно се противопоставили и поразявали тия от тях, които се промъквали през отворената врата, и избили до 150 храбри мъже. Императорът, като научил за това нещастие, бързо слязъл от коня и пеша подбуждал войниците с все сила да отиват в сражение. Но когато нищо добро и полезно не се постигало, защото русите лесно се справяли с влизащите през тесните врати, императорът спрял по-нататъшното безсмислено движение и заповядал от всички страни на стените да хвърлят огън във вътрешната крепост. Когато избухнал силен пожар, който обръщал всичко наоколо в пепел, Свенкел със своите руси на брой повече от седем хиляди излязъл от живелищата и ги построил на открито място в гъсти колони, готови да се защищават от нападателите. Срещу тях императорът противопоставил магистъра Варда Склир с храбрия му отряд, който, като ги заобиколил, започнал сражението. В тая последна битка русите мъжки се сражавали и дълго не обръщали тил за неприятеля; обаче ромеите със своята храброст и опитност във военното дело повечето избили; само Свенкел с твърде немного се спасил с бягство и отишъл при Светослав в Доростол.

“В това сражение, според Л. Дякон, паднали твърде много българи, които помагали на русите и противодействували на ромеите, защото последните станали причина за нашествието на русите против тях.” “Така, завършва византийският историк, Преслав, превзет за два дена, минал под властта на ромеите.” Това било на великия петък, 5 април 972 г. Иван Цимисхий, като наградил войниците както обикновено, дал им почивка и отпразнувал там Великден. Като прекарал няколко дена в българската столица и поправил пострадалата част от нея, императорът я нарекъл Йоанопол на своето име и като оставил там достатъчен гарнизон, потеглил с всичката си останала войска за Дръстър.

Докато се намирал още в българската столица, Иван Цимисхий избрал измежду руските пленници няколко души и ги изпратил при Светослав в Дръстър, за да го известят за превземането на Преслав и за поражението на неговите войски, а също да му заявят, че той трябва да избере едно от двете: или да се покори пред победителите, да иска помилване и незабавно да напусне българската земя, или пък, ако Светослав не иска това да стори по природната си гордост, то той трябва да се приготви с всички сили да отблъсне ромейските войски. След няколко дена императорът вече потеглил в поход. Той насочил своя марш право към Дръстър и превзел Плисков, Диня () и много други градове, които се намирали по пътя за Дръстър.

Известието за загубата на Преслав и за избиването на тамошната руска войска силно огорчили и дори изплашили Светослав. Обаче, забелязва Лъв Дякон, “по своето скитско безумие, горд с сдържаните победи над българите, той мечтаел, че може да разбие и ромейската войска”. Около това време българите, обнадеждени от Цимисхий, че той не е дошъл да ги завоюва, а да ги освободи от русите, почнали да отпадат от съюза с русите и да се предават на Цимисхий. Светослав разбрал, че ако местните жители преминат на страната на византийците и се въоръжат против него, ще го сполети жестока участ. Затова, разярен от горното известие, той, за да си отмъсти за тая измяна, заповядал да свикат до 300 души знатни и богати дръстърски граждани-българи и извършил над тях жестоко и безчовечно злодеяние: заповядал да им отсекат главите, а много други да оковат във вериги и ги хвърлят в тъмница. След това, като събрал всичката си войска до 60 хиляди души, той се обърнал към Цимисхий, който вече стоял пред Дръстър с многобройна войска.