Ние сме призвани да вкарваме коня пред каруцата, а не обратното. Иначе, що за християни ще сме, щом нямаме милост, щом нямаме любов. Апостол Павел стига още по-далеч:

И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.

Не може да сме алчни, и да сме християни, а пътят към алчността винаги минава през сметкаджийството. Това последното, както искаш, така го разбирай.

Ако не сме готови да даваме без да искаме нещо насреща, то горко ни.

Прочем, откъде мислиш идва онова, което ни е дадено, което ни се дава. Имай вяра и ще видиш, че Господ дава стократно по-вече, когато даваме без лявата ни ръка да знае що прави дясната - тоест, когато го правим безкористно, с чисто сърце, с вяра, надежда и любов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите