Това със смирения монах е въпрос и на местни схващания за природата на властта. Ето нещо от мен по въпроса:

В отговор на:

---

Може би бихме могли да разширим аналогията с далечна Азия като припомним последните години на княз Борис-Михаил. Владетелят абдикира в 889 г., предоставяйки трона на сина си Владимир. Четири години по-късно Борис напуска манастира, където се е оттеглил, поема отново властта, детронира и ослепява своя син (и владетел!) и предава властта на по-младия Симеон, дотогава подготвян за духовна кариера. На Преславския събор Борис заплашва Симеон, че ако измени на християнския закон, ще свали и него от власт. В 896 г. при обсадата на Дръстър старият владетел, макар и монах, още веднъж е принуден да помогне на българите. Фактически това е и единствената му военна победа. Фигурата на Борис-Михаил със сигурност е интересна и от историческа, и от психологическа, и от религиозна гледна точка. Струва си да погледнем на действията на владетеля като на резултат не само от личните му качества, но и на определена културна среда. Отново в Япония съществува институцията на ексимператора или абдикиралия и замонашил се император, който в периода Хейан е много по-влиятелен от официално царуващия си наследник. А у османските турци в трийсетте-четирийсетте години на ХV в. наблюдаваме подобен случай: султан Мурад ІІ абдикира в полза на младия си син Мехмед ІІ (бъдещия Фатих). Младежът се оказва неподготвен за управлението и по молба на везирския Диван старият шах поема отново властта, която и запазва до края на живота си. Тук легитимността и авторитетът са на страната на стария владетел, а не на официално възкачения. Княз Борис, хейанските ексимператори и османският Мурад ІІ имат далеч по-голяма тежест в очите на своите поданици от наследниците си. Подобно институционално мислене изглежда непознато у индоевропейските народи (в частност у ираноезични и траки), но е напълно приемливо у тюрки, тюрко-алтайци и далекоазиатските държави, донякъде повлияни от институционалната култура на степта.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите