Знам че бяха еретични, но определено не бяха злонамерени.

В подобни случаи целта ми е само да ви накарам да погледнете на нещата от друг ъгъл и да се замислите за неща, които някога безкритично сте прирли на доверие.

Все пак едва ли има по-важно събитие в изторията на човечеството от Възкресението на Христос.

Зная, че уте рутинно много хора - вярващи, полувярващи и дори невярващи, ще се поздравяват устно и писмено с превърналото се в обществено клише: "Христос Воскресе!" и ""Воистине Воскресе!"

Аз също ще спазя тази традиция, но без особен ентусиазъм...

Вчерагледах кратко интервю с един симпатичен, интелигентен и благ православен свещеник по повод на предстоящото Въскресение Христово.

Той заяви, че ние всяка година честваме Възкресението Му, но докато Той не възкръсне в нас, в нашите сърца, ползата от тези чествания е твърде малка.

Не зная дали този свещеник имаше представа, че перефразира думите на един мой любим средновековен католически поет-мистик - Ангелус Силезиус (1624-1677).

И хиляда пъти да се роди Спасителят във Витлеем,
в теб не се ли той роди, не си спасен.

Искам да поздравя всички тук за празниците с с още няколко стиха на този поет:

Ти, грешнико, тъгуваш, че паднал бил Адам?
Да не бе първи той, ти сторил би го сам.

Душата с две очи е: едно за света,
а с другото по-късно съзира вечността.

Ако в теб самия не се намира раят,
не ще се озовеш в него нивга ти.

За розата няма Защо,
тя цъфти,
защото цъфти,
нехае за почит,
не пита дали
някой вижда как с хубост блести.

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.