|
Бог е Един, в три Ипостаси* (Лица): Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Трите Лица са един Бог, а не «три Бога». В това съвършено единство на Божественото Битие, между Лицата няма никакво друго различие освен във формата на съществуване, присъща на всяка една от Ипостасите: Неродеността на Отец, раждането на Сина преди всички векове - тоест преди Бог да сътвори времето ( оттук и терминът предвечно или извечно роден) и, изхождението на Светия Дух от Бог Отец. Тук трябва да отбележим, че тези лични свойства на Ипостасите указват на троичната Им връзка и ни позволяват да различаваме Отец, Син и Свети Дух и никога в мислите си да не ги разделяме. Така, говорейки примерно за Бог Отец като «Вседържител» и «Творец», никога не трябва да забравяме, че Той всичко е сътворил чрез Словото Си и че тази творческа сила е свойствена и на Светия Дух. Трите лица на Света Троица имат равно Божествено достойнство: както Отец е истински Бог, така също и Син е истински Бог, и Дух Свети е истински Бог, но тъй че трите лица не са три Бога, а един триличен, триипостасен Бог - Единосъщна и Неразделна Троица. Ако Отец, Син и Свети Дух са разграничени като три Ипостаси, това не означава задължително, че те са три отделни центъра на самосъзнание, но че всеки е ясно разграничим и притежава собствен "модус на съществуване". Тайната на Божественото Триединство на Ипостасите е Велика и недостижима. "Бога никой, никога не е видял - Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той го обясни" (Евангелие от Йоан, глава 1-ва, стих 18).
Единствено Второто Лице - Син Божий - освен Божествено, има и човешко естество - а с това и човешка воля- които ще пребъдват съединени у Него неслитно, неразделно, неразлъчно вовеки веков. Господ стана човек, заради нас, човеците, заради нашето спасение.
Във връзка с поставената тема, тук е мястото да се отбележи, че човешката воля на Христа Бога също е била подложена на изпитание.
Арх. Иеротеос Влахос в книгата си "Православната духовност - кратко въведение", в гл. 4-та - Степени на духовно съвършенство - пише следното:
"Христос възприел ц я л а т а човешка природа в пълнота, защото това, което не е възприето, остава неизцелено, а само това, което се съединява с Бога, се лекува и спасява. И доколкото целият Адам е съгрешил, и цялата човешка природа станала немощна (паднала), то трябвало тя да бъде възприета цялата (то есть, като паднала), за да бъде излекувана. В това учение на св. Григорий Богослов виждаме, че изцелението на човешкото естество е станало с въчовечаването на Сина, и затова Христос е действително Лекар и Изцелител на човека." По-вече:
В светлината на Богооткровеното учение за троичността на Бога се разбира същността на християнството, именно любовта. Бог е любов (1 Иоан. 4:8, 16). Пълна изява тази любов намира в единството на трите лица. Светът и хората са плод на божествената любов. Изкуплението на човечеството от греха и смъртта е дело също на тази любов:
"Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Иоан 3:16).
* hypostasis- в превод се доближава до лице, личност, но не съвсем. Понятието личност отдавна е приватизирано от психологията. Вкарването на психологически контекст в троичното богословие води до безсмислици като идеята за шизофренността на Бога. Ипостас не е термин от психологията и няма нищо общо с Фройд и представата за личността като психологическо явление. Бих предпочел изобщо да не превеждаме този термин. Да го оставим така и да се помъчим да го разберем в контекста на богословието, а не на психологията от края на 19-ти век или културната антропология.
Съвременните защитници на едно "социално" учение за Троицата, твърдят неговите критици, приписват на светоотеческите термини prosopon и hypostasis днешното ни разбиране за смисъла на личността. В съвременния термин "личност" има силен психологически елемент, който много го отдалечава от древногръцките prosopon и hypostasis. В днешно време личността се разбира субективно, в категориите на самосъзнанието, докато светоотеческите текстове притежават по-обективна насоченост. Тръгвайки от съвременната идея за личността като център на самосъзнанието, познанието, чувствата и волята, последователите на "социалния" подход (твърдят критиците) стигат дотам, че приписват три такива центъра на Божеството и на практика утвърждават съществуването на три бога. Но когато Отците са говорили за три prosopa или за три hypostaseis, никога не са имали предвид, че в Бога има три отделни центъра на съзнание.
Термина hypostasis е свързан с глагола hyphistemi, който в преходната си форма означава "стоя под", "поддържам", а в непреходната - "съществувам стабилно". Разбиран в първия си смисъл, hypostasis означава нещо, което "стои под" някакви качества или атрибути, придавайки им солидност и истинско съществуване. В другия смисъл той означава нещо, което има плътна субстанция, стабилност и дълготрайност, като противоположност на миража или нетрайността. И отново критерият е обективен, а не субективен. Ипостаста не се тълкува основно в категориите на самосъзнанието, а означава това, което има конкретно и специфично съществуване, което е уникално, диференцирано и постоянно. Ако Отец, Син и Свети Дух са разграничени като три ипостаси, това не означава задължително, че те са три отделни центъра на самосъзнание, но че всеки е ясно разграничим и притежава собствен "модус на съществуване" (tropos hyparxeos).
На самите гърци никога не им е било съвсем ясно какво означава думата hypostasis и именно това е била причината този термин да се вземе на въоръжение в богословстването за Св. Троица. Нека този термин остане така неясен и за нас, защото нито един термин, нито едно определение (а определението е винаги форма на ограничение) не може да се използва в своята пълнота, когато говорим за Бога.
Редактирано от Eжko_ на 30.03.10 10:44.
|
Re: Кому се моли Исус.. [re: corsica]
