|
Задали въпрос на свети Варсануфий:
«Когато грешник има видения, нима не трябва да вярва, че те са от Бога?»
Той отговорил:
«Когато това се случи с грешник, то е очевидно по действие на лукавите демони, които гледат да измамят окаяната душа и да я въвлекат в гибел. И тъй, не трябва да им се вярва, но да опознава човек своите грехове и своята немощ и всякога да пребъдва в страх и трепет...
Божествените явления се случват само на светци...
Грешниците не трябва никога да вярват на такива явления, знаейки своето недостойнство.»
А как постъпват нашите духовидци, склонни към нездрава мистика, и особено жените?
Цял ден се занимават с клюки и одумвания, осъждат се помежду си, мразят се, пакостят си, или са изпълнени със суета, тщеславие, блуд, сребролюбие, жестокост и лицемерие, а отидат ли в църква, предават се на болни мистични преживявания — виждат, че кандилата се клатели, че светлини се явявали, че иконите оживявали, че гласове се чували и пр.
Те не се стесняват, въпреки че тънат в разни нравствени немощи, да се хвалят:
«Видях света Петка и свети Георги!» или «Откри ми се това и това!» или «Насън ми се каза тъй и тъй да постъпя.»
А какво означават тия чести видения и откровения?
Те означават, че нашите самонадеяни съобщници на духовете претендират небето да е постоянно отворено за тях, тъй че те всеки миг могат да получават отговори оттам.
Но тъй ли лесно се отваря небето и то по несериозни често пъти поводи?
Ние знаем, че на чистия като ангел свети архидякон Стефан, първия мъченик Христов, небето се отвори само един път — в предсмъртния му час, когато той, замерван жестоко с камъни, умираше и се молеше за своите убийци!
Как може на болно мистични жени небето да се отваря всяка нощ?!
От това съпоставяне само може да стане ясно, каква огромна разлика има между видението на свети архидякон Стефан и откровенията, които тъй често получават жертвите на болния мистицизъм!
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
|
Опомнете се! [re: Tимoтeй]
