дори разказва за място, където не е нито рай, нито ад

Истинската Христова Църква отдавна знае за това място и го споменава в Катехизиса си:

КАТЕХИЗИС НА КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА

1031. Църквата нарича Чистилище последното пречистване на избраните, което е съвсем различно от наказанието на осъдените. Църквата определя учението относно вярата в Чистилището, особено на Флорентинския и Тридентския събор. Църковното Предание, като се позовава на някои текстове на Писанията (напр. 1 Кор. 3, 15; 1 Петр. 1, 7), говори за пречистващия огън:

"Що се отнася до някои леки провинения, трябва да се вярва, че преди Съда има един пречистващ огън, както потвърждава Този, Който е истината, като казва, че ако някой е произнесъл богохулство срещу Светия Дух, това не ще му бъде простено нито на тоя век, нито в бъдещия век (Мат. 12, 32). В това изказване можем да доловим, че някои грешки могат да бъдат простени през този век, а някои други - едва в бъдещия век."
(Григорий Велики, Диалози 4, 41, 3)

1032. Това учение се опира още и на обичайната молитва за умрелите, за която говори още Свещеното Писание: "Затова той (Юда Макавей) принесе за умрелите умилостивителна жертва, да бъдат освободени от грях" (2 Мак. 12, 45). Още от първите времена Църквата е почитала паметта на мъртвите и е измолвала благосклонност за тях, особено в евхаристийното тайнство, за да могат пречистени да достигнат до блаженото видение на Бога. Църквата също така препоръчва милостините, индулгенциите и делата на покаяние в полза на умрелите:

"Нека им се притичваме на помощ и да ги поминуваме. Ако синовете на Йов са били пречистени чрез жертвоприношението на техния баща (вж. Йов 1, 5), защо ние се съмняваме, че нашите приношения за мъртвите няма да им донесат утеха? Да не се колебаем да помагаме на тези, които са вече умрели, и да поднасяме нашите молитви за тях."
(Св. Йоан Златоуст, Проповед върху I Коринтияни, 41, 5)

Сите викат жаба е, попо вика мечка е. (народна пословица)