Re: Препоръка за Свещеник / Религия и мистика / Православие

Въздържах се да пиша в предишната ти тема, за да не будя излишни полемики. Но тук ще ти споделя нещо лично.
Най - големите радости в живота ми се случиха по Божията милост по едно и също време - това съпругът ми да бъде свещеник и да си имаме детенце. Но естествено, те носеха със себе си и съответните новости и трудности.
В първия постен период, след тези събития имах вопиюща нужда да се изповядам, но имах един - единствен ден, в който съпругът ми беше свободен, защото иначе нямаше на кого да оставя детето.
Изповедникът ми, междувременно беше заминал да служи в друг град и аз се отправих към енорийската ни църква, за да потърся свещеника. Беше в отпуск. Качих се на автобуса и отидох в следващата – там не изповядваха. Продължих до голям, централен храм. Жената, която продаваше свещи надълго ме разпитва какво искам да правя, кога да се Причастя и когато й казах – "Мога и утре, ако отецът благослови". Тя се сопна: „Е как утре? Не може! Може да се Причастите най – рано след 2 седмици, когато се пада голям празник....” Аз я попитах: „В този храм нали всеки ден се служи св. Литургия?”. Тя каза: „Да, но Причастие няма.” И отказа да извика изобщо свещеник. Преборих се с цялата си гордост, гняв, изкушение да крещя и си тръгнах... Стигнах до следващия голям храм, където един свещеник каза, че било голяма отговорност да изповядва презвитери и не може да я поеме. Храмовете вече затваряха, а бях тръгнала по обед...
Накрая, все пак се изповядах при духовник, за когото бях чувала какви ли не неща, какви ли не обвинения... Но точно той, тогава той ми каза само 2 думи, които ме накараха да преосмисля и преоткрия себе си и живота си...
Колкото и невероятно да звучи се сблъсках с всичко това за един единствен ден... Но важното е, че намерих отговорите за себе си. Разбира се, минах през това да се обадя, плачейки на съпруга си, но по - важното е, че разбрах това, което трябваше...
Искрено се надявам и ти да стигнеш до твоите отговори и ти го желая от все сърце. И само един мъничък съвет: гледай на Изповедта преди всичко като на Тайнство, а не като на среща с конкретния свещеник...
Успех!