За мен лидерите на християнската църква още през 4 век са изневерили на апостолската традиция и на Никейския събор са се поклонили на Мамона в лицето на император Константин.

Последицата от това грехопадение на църквата са две: немислими дотогава братоубийствени конфликти между християни и устремяване на църковниците към земните блага и власт.

Наистина винаги е имало и на Изток, и на Запад, християни, които, подобно на Свети Иван Рилски, не са се продавали на Мамона. Именно такива християни са ставали светци и светици.

Запомни: светците не са нито католически, нито православни - светците са само и единствено служители на Бога и на никой друг!

Поради това, докато една църковна традиция дава шанс на хората, устремени към Бога, да достигнат святост, тя има право да съществува.

Ако ли не, тя е мъртва, колкото и земни активи и социално реноме да има!

Защото истинската християнска църква е тази на светците, а земната църква има ценност само като инструмент на небесната църква и никаква друга!

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.