|
от християните и юдеите.
Двухилядолетният конфликт между юдеи и християни се дължи най-вече на смелото заявление на Исус, че е Син Божи и е единосъщен с него /сиреч едно и също/. Но евреите си представят месията най вече като човек, който действа с божията благодат. Монотеизмът при тях е толкова вкоренен, че те даже не допускат в града си изображенията на римския император по знамената на легионите. Заповедта "Да нямаш други Богове освен мене" е характерната особеност на тяхната религия, която ги запазва от асимилация, където и да отидат да живеят.
И точно затова през 1 век фарисеите /истинските хранители на юдейската традиция/ обвинили Исус в богохулство, когато последният им заявил, че е син на бог. Защото за тях месия не означавал син, а пратеник Божи /но човек/.
От многобройните примери в писанията на евреите се вижда, че малко след утвърждаването на юдаизма тях всячески ги тегли към многобожието, за което биват наказвани от Яхве. В резултат на бедите, които ги сполетяват, няколко столетия след вавилонския плен за тях всяка мисъл дори за няколко персонификации на единствения им бог е ерес. Следователно думите на Исус звучат в разрез с представата им за тяхния бог /а най-вероятно и самият Исус добре е осъзнавал с подобно деяние, че няма как да бъде приет от този ултрамонотеистичен народ/. Та така - хората го приветстват в Йерусалим, защото очакват, че той ще е типичният месия според тяхните представи /с царско потекло, който ще изгони римляните и т. н./. Обаче Исус не оправдава очакванията им /или по-точно ги свръхоправдава/. И всички го изоставят. По-ревностните юдеи - защото не ги води на въоръжена борба, а по-умерените - защото извършва богохулство и се определя за син на Бог /или по-точно единосъщен с него/. И така, Исус няма шанс и бива заловен, разпънат, а учениците му - подложени на гонения.
И все пак в Библията има упоменания за Бог в мн.ч., което може би е езическа заемка от времето, когато са били политеисти. И точно тук християните виждат доказателство за троичността на Бога. Но евреите имат друго разбиране. И все пак:
"След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие.... "
Кои са тези Ние?
Или пък това: „А земята беше безводна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата” (Бит. 1:2). .”
По-нататък в старозаветните книги Светият Дух се явява предимно като източник на свръхестествени дарби за избрани харизматични личности, или за свръхестествени явления при важни исторически събития. Например:
Самсон: „И Дух Господен слезе върху му, и той разкъса лъва като яре…” (Съд. 14:6)
Давид: „…и върху него слезе Дух Божий, и той вървеше и пророчестваше…” (1 Царства, 19:23)
Въпросът е Духът Божи Божие 'превъплъщение' ли е или е своеобразен Божи пратеник или знак /както вероятно го приемат юдеите/.
Защото ако Духът и Бог са едно и също, то тогава този, върху когото слезе Духът става негов Син, т. е. Бог?
Аз поне така го разбирам.
Как стоят нещата за вас?
Редактирано от Aulus Vitellius Celsus на 22.02.10 21:25.
|
Тълкуванията на текстовете за троичност в СЗ
