Всяко безпринципно решение може да бъда защитено и обяснено богословски. Какво има да се изяснява? Съборите са си събори, решенията им се знаят, символа на вярата си е един за нас и малко по-различен за католиците и пръкналите се от тях деноминации.

Споровете вътре в православието дали са по съществени догматични въпроси? Сещам се общо взето за едни спор - за календара, който не е догматически. И арменската и коптската църква дето не признават част от съборите. (колко са православни - друг въпрос) Други примери?