Цезаро-папизъм е имало във времето, когато са се провеждали съборите. Даже последният от тях, който утвърждава иконопочитанието слага край на повече от стогодишна война на църквата с цезаря, който опитва да наруши симфонията държава-църква в полза на държавата.

Виж, филиокве е нямало. Нито непорочно зачатие на богородица, нито папска непогрешимост екс катедра. И т.н. Махат ги котолиците и за останалото лесно ще се разберем.

Почти същото важи за папското главенство. Подкрепят го главно императорите на Византия и даже са склонни на големи компромиси с догматите, стига с помощта на папата властта им да се разпространи и над западната част на империята. За добро или за лошо това не става.

Няма особени основания епископът на Рим да е глава на църквата. Тя си има глава, небесен един такъв. Пръв сред равни - ок, но наместник на божия син (викариус филии деи) на Земята - това е направо светотатство.

Моят идеал са Руска, Римска, Йерусалимска, някаква обединена Африканска и (забележи) Американска църкви в духовно общение. Евентулано с някаква почетна роля на Йерусалимсаката патриаршия и със зачитане правата на малките национални църкви като нашата. (пак фантастика някаква)