|
Темата ми не се радва на интерес в съседния клуб, затова ще я пусна и тук, дано има някой, който се вълнува.
Та размислите ми са върху поста на Госпид Исус Христос в пустинята. Много се е изписало по въпроса, много е казано, но все пак си мисля, че поне на мен доста неща още не са ми ясни.
Ясно е, че това е постът, преди Той да започне своята мисия, постът, който трябва да Го подготви да бъде силен и устойчив на изкушенията. И ето първият въпрос - ами Той нали е Божи син, нали така или иначе е съвършен - защо трябва да пости? Нима може Господ да не може да провостои на изкушенията? Може, и още как. За да се смири - ами Той нали е съвършен, и в Него няма бунт?
Друго, пише, че чак като е постил впродължение на 40 дни е огладнял. Едва ли чак тогава, звучи леко невероятно? Но има и друго - Сатана започва да Го изкушава, когато Той е гладен - това го разбирам, тогава Той е уязвим съвсем естествено за изкушенията. Не се изкушава сит и задоволен /във всяко отношение човек/. Но пък, тогава, на 40-ия ден постът вече е свършил, защо тогава Исус не е можел да вече да яде?
В основни линнии на всички ясно, че Той е постил 40 дни и чак тогава, след края на този пост е бил вече силен, за да противостои на изкушенията, не защото не е можел да им противостои и преди това, но постът Го е напарвил по-силен.
Извинявам се, ако писаниците ми са леко объркани, но макар и всички да считаме този случай в Новия завет за безпределно ясен и христоматиен, човек като се вгледа в детайлите, вижда страшно много неща, които са му убягвали преди това, на първо четене. Поне на мен, де.
Същевеременно Христос на няколко места прави чудеса точно в смисъл, че умножава храната, когато е нужно - случая с двете риби и петте хляба, превръща виното във вода, а дори, когато възкръсва от мъртвите и се явава на част от учениците ги пита съвсем простия и въобще "недуховен" въпрос: "Момчета, имате ли нещо за ядене?" Разбира се, последното е с цел да ги накара да спрат да гледат облещено на Него като на призрак и да повярват, че е оживял отново в плът и кръв човек с всички биологични нужди. Но и не само.
Абе въобще, вие каво мислите по въпросите, които ни поставя пасажът с 40 -дневния пост в пустинята?
Да не говорим, че следващите две изкушения са доста по-интересни - в едното Сатана Му цитира Писанието мо та мо. А нали цялото Писание е Боговдъхновено? От тук явно е изразът:"Както дяволът тълкува Евангелието." Другото - с поклонението на дявола като наградата е целият свят. Ама нали Господ така или иначе си е Господар на света, за какво Му е да се кланя на дявола. То вярно е, че "Светът лежи в лукавия", ама Нали ИИсус е Господ?
Ясно е, че постът е пример за нас самите, но според мен и Христос е минал през този пост не само, за да ни покаже как да живеем, постим и противостоим на изкушенията.
Абе на пръв поглед елементарни и ясни стихове, но колко много въпроси пораждат! А у вас?
И моля, без бъзици и спам и офтопик по темата! Достатъчно сериозна е!
|
40 дневния пост на Исус Христос в пустинята
