Миропомазването може да се извърши само от епископ или свещеник. То се извършва веднага след кръщението и преставлява богоустановено тайнство, при което чрез помазване, придружено с молитва на свещеника, със специално осветено миро на определени части на тялото, при произнасяне на думите: “Печатът на дара на Светия Дух”, кръстеният получава “залога на Духа в сърцата ни” (2 Кор.1:22), за укрепване на неговите духовни сили. Получава и помощ в борбата срещу всяко зло, съгласно думите на Христос: “Без Мене не може да вършите нищо” (Иоан 25:5).

От Посланието на св. Апостол Павел към ефесяните се вижда, че миропомазването се извършвало над кръстените в същия ден на тяхното кръщение: “И не оскърбявайте Светия Дух Божи, с Когото сте запечатани за в деня на избавлението” (Еф.4:30). Избавлението от прародителският грях става чрез кръщение, и в същия ден над кръстените се извършвало и второто задължително тайнство миропомазване.

В Стария Завет миропомазване се извършвало над царе, свещеници и пророци (Изх.30:23-33). Бог посочил на Мойсей съставките на мирото за свещено помазване. (Изх. 30:22-25).

Отначало светите апостоли възлагали ръце над кръщаваните за получаване благодатта на Светия Дух, но поради увеличение на повярвалите и невъзможността над всички да възлагат ръце, те заменили възлагането на ръцето с миропомазване (1 Иоан 2:20: “И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко... помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило”. 2 Кор.1:21).

Ако не вярваш на Библията или си мислиш, че сам ПО-ДОБРЕ я тълкуваш, аз те оставям и не споря.