Ъ? Какво беше крионика? Не е ли замразяването на безнадеждно болни с надеждата, че някой ще ги размрази като бъде открито лекарство за болестите им? Доколкото разбирам, това е скъп, изключително малко разпространен и несигурен начин да се успокоиш, че имаш шансове.

Това не е вечен живот. В най-добрия случай е изчакване за лечение. Представям си какво е да се събудиш след петдесетина години в нов, неизвестен свят, където не познаваш никого, а поддръжката на ледения сън е изяла инак нелошата банкова сметка, която си можел да завещаеш на децата си. Оперират те от доскоро неизлечимата ти болест (все пак нали за това е цялата работа), оздравяваш, интервюират те два пъти и те изхвърлят на трудовата борса. Сам, без близки и с петдесетгодишна давност на всяка трудова и научна квалификация... това ми звучи по-скоро като прелюдия към Ада. Пък и след още време пак ще си умреш.

При това говоря само за най-добрия случай. Възможно е да умреш, докато си в замразено състояние. Възможно е, разбира се, цялата работа да е чудовищно шарлатанство и крионизираните да умират още в мига на замразяването. Но най-неприятната възможност е тази: да се събудиш и да откриеш, че вследствие на крионичния сън част от тялото ти е сдало багажа. Премръзнали крайници, да речем. Некротирали нерви или някой вътрешен орган. Нарушени функции на мозъка. В резултат си жив наполовина, инвалид.

Далеч по-естествено, по-безопасно и по-достойно е човек да изживее дните си с всичките им страсти, да си изпие радостите и неволите до дъно, а накрая да слезе от сцената без излишно протакане. И от религиозна гледна точка, и от гледна точка на простия здрав разум.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите