Използвам случая и аз да пожелая на всички Светлина и Любов!
Много радост и сбъднати мечти през следващата година, а също мир и щастие във всеки дом!
*
Реших да пиша известно време в този и другите, подобни нему клубове, но ще следя написаното от вас, винаги ще бъда достъпен на лични бележки и с удоволствие ще участвам в срещи на живо, ако ме поканите.
*
А сега ви предлагам един малък коледен дар, който аз получих преди малко по скайпа.
Част от него пуснах преди малко в клуб "Християнство" - ако искате, вижте го:
*
Тук все пак, реших да пусна нещо по-дълбоко и по-трудно за възприемане.
Защото все пак това е клуб "Православие".
Напомням на всички християни, които пишат тук, и само на тях, че единствената причина да се родим на тази земя, именно в тленно животинско тяло, е първородният грях на нашите праотци Адам и Ева и последвалото Божие проклятие над тях и техните потомци:
На жената рече [Господ Бог]: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.
А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, - проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си; тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева; с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.
Както проникновено е отбелязал средновековният поет-мистик Ангелус Силезиус (1624-1677), тук съвсем не става въпрос за някакво поемане на чужда наследствена вина:
Ти, грешнико, тъгуваш, че паднал е Адам?
Да не беше първи той, ти сторил би го сам.
Често се казва, че със своята саможертва Синът Божий Иисус Христос бил анулирал последиците от първородния грях за всички потомци на Адам и Ева, които повярват в Него като свой Спасител.
Но само при едно единствено условие: че те все пак ще се съобразят с казаното от Иисус на жената, хваната в самото прелюбодейство:
Иди си и недей вече греши!
*
А ето го и свързаният с това припомняне на неща, които би трябвало да са известни и актуални за всеки истински християнин, мой малък коледен дар.
Знам два случая, когато Господ не може да не се усмихне.
Човек ляга болен и вече усеща смъртта край себе си.
А лекарят казва на майка му: "Не бойте се: аз ще го спася!"
Той забравя, че в дъното на всяка случка, в дъното на живота и смъртта, лежи Божата воля.
И когато го чуе, Господ се усмихва и казва:
"Безумен е наистина този човек, който се хвали, че ще спаси пациента си, умиращ по Моя воля!"
Усмихва се още Господ, когато двама братя си делят наследството. Те мерят земята и казват:
"Този дял е мой, а ето този - твой".
И пак се усмихва Господ и си казва:
"Цялата Вселена принадлежи на Мен, а ето, че тия безумци говорят:
"Това е мое, а това - твое!" "
Да. Наистина това са два случая, когато дори сам Господ не може да не се усмихне.
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
|