Тоя въпрос е остарял. Те повечето уж неудобни въпроси в теологията са остарели, демек си имат отговори, а защо отговорът трябва аз да съм го намерил, демек да е личен, това не го разбирам. Че две и две прави четири не съм го измислил аз, но го приемам.
Така и със злото. Харесвам обяснението на уж гностическия свети Дионисий. Зло има там, където Божието присъствие е недостатъчно. И то не е достатъчно по Божия "вина", а по наша - там, където се отделяме от божеството и му противоречим, там пък то ни оставя да упражняваме волята си дори и за такава глупост. Отговорността си е лична за всекиго от нас. Господ дава, както казва народът, но в кошара не вкарва.
Всъщност злото не е някаква същност. То по принцип е чисто негативно - недостиг, недостатък. Колкото по-малко присъствие на Бога, толкова по-голямо и злото. А от Бога само разумното същество може тепърва да тръгне да се дели. И не в някакъв общ смисъл, чрез съществуването си, както го е казал прибързаният Йохан Екхарт, а тогава, когато прави мръсотии, заблуждава се, отчайва се и унива. Пък нека да звучи елементарно. Пак си е вярно.

И Тимотей за патриарх