ВСЕКИДНЕВНА ИЗПОВЕД НА ЧОВЕК, КОЙТО ЖЕЛАЕ ДА СЕ СПАСИ
св. Димитрий Ростовски, # 1709 г.
Превод от руски: Архимандрит Методий Жерав

Избери си уединено място и като се оттеглиш самичък, седни, размисли за живота си и приведи в ума си всички извършени от тебе още от детинство грехове, както изповядани, така и /особено/ неизповядани. И като си ги припомниш, въздъхни от дълбочините на сърцето си, бий се в гърдите и, ако можеш, плачи. И като станеш, падни на колене и издигни ума си от земята към Божия престол, окръжен от херувими и серафими. Там, като съзреш с умствените си очи Бога, седящ на висок и издигнат престол /Исая 6:1/, да гледа твоето обръщане, да предвижда всички твои пътища и да слуша това, което ще Му кажеш – падни пред милосърдните Му нозе и с благоговеен страх почни да Му говориш така:
“Боже преблаги, източниче на благостта, бездно на милостта! Създателю, Изкупителю и Спасителю мой! На Тебе, Който знаеш скритите тайни и изпитваш сърца и утроби /Пс. 7:10/, изповядвам греховете си и донасям пред Твоето всевиждащо око и пред всички Твои ангели и архангели моите беззакония. Съгреших, Господи мой и Творче мой, /в това и това: тук подробно изречи с устата си тихо всички твои грехове, шепнейки ги като на ухо със срам на лицето си, треперейки в сърцето си и ронейки сълзи, казвайки: с това и това Те огорчих, Господи...; и като свършиш изповедта на греховете си, говори написаното по-нататък/:
Ето моите язви и гнойни рани, о всемилостиви Лекарю! Ето тежкия ми товар, о благи Господи! Ето моя срам и моята голота, о дълготърпеливи Съдия! С тези мои деяния огорчих и прогневих Твоята благост, оскверних с тях Твоя образ, оскърбих Твоя Дух Свети и моя ангел пазител прогоних от себе си! С тях потъпках и не зачетох Твоята драгоценна Кръв, за мене пролята! С тях погубих душевната си красота, лиших себе си от Твоята благодат и станах свърталище на разбойници, жилище на бесове и страсти! С деянията си развалих телесната си църква, оскверних членовете си, като ги направих членове на блудница /1 Кор. 6:15/, оскверних душата си с хули, горди, скверни, блудни помисли! С това станах радост на бесовете и плач на ангелите, душата ми умря от това и лежи като в гроб, засипана с пръстта на безчувствието и затисната с камъка на ожесточението. Ето, Господи, моите беззакония, които “превишиха главата ми” /Пс. 37:5/, умножиха се повече от космите на главата ми, повече от морския пясък! Като изповядвам всичко това, сам се изобличавам и не само в това, което споменах, но и в онова, което не помня и което не разбирам, че е грешка и което не умея да изповядвам – всичко това пред Твоето превелико милосърдие излагам, всемилостиви и незлобиви Боже!
След толкова много и толкова големи мои срамни дела, след толкова голямо помрачение на моя ум, след такова безумие, след толкова люти падения и безчувствия едвам дойдох на себе си и от дълбочините на отчаянието си погледнах към Твоето велико милосърдие, което е ненадминато от всички човешки грехове, и видях, че Ти не искаш смъртта на грешника, но милостиво очакваш обръщането му, и само заради грешниците Ти доброволно си пролял Кръвта Си, за да ги призовеш към покаяние.
Това, като разбрах, аз окаяният, най-грешният, който по злите си дела станах втори дявол, подражател на Юда, съучастник на Твоите разпнители, аз беззакон-ният, който съм дълбоко море от всякакви мерзости, бездънна пропаст от всякакви нечистотии, аз, безсрамният вършител на всяко зло – прибягвам и припадам пред Тебе, Всемилостивия и Всещедрия, и от болките на сърцето си с покаяние Ти викам: съгреших, Отче, против небето и пред Тебе, съгреших и върших беззакония, станах престъпник на Твоите заповеди, съгреших както никой никога не е грешил и не съм достоен да се нарека Твой син /Лука 15:18-19/, не съм достоен да дигна очи и да видя небесната висина, не съм достоен да отворя устата си пред Тебе, защото досега съм бил Твой враг! Но моля Твоята благост и поднасям молбата си към Твоето незлобие: помилвай ме, Боже, по Твоята голяма милост и по многото Твои щедрости, изглади беззаконието ми /Пс. 50:3/. Помилвай, прости и очисти, защото милостта идва от Тебе, Господи! “Господи, ако искаш, можеш ме очисти!” / Мат. 8:2 /. Зная, че искаш всички да се спасят /1 Тим. 2:4/, тогава спаси и мене, защото всичко, каквото пожелаеш, можеш! Приклони се към милости /Пс. 24:6/ и прости всичките ми прегрешения, забрави моите зли деяния, не влизай в съд с Твоя раб /Пс. 142:2/, не ми въздавай по делата ми, да не ме изобличиш в яростта Си, да не ме накажеш в гнева Си /Пс. 37:2/! Отвори ми дверите на Твоята благост, дверите на покаянието, приеми ме в покаяние, призови ме в разум, дигни падналия, потърси заблудения, загиналия, излекувай ранения, възкреси мъртвия! Господи Боже на силите! Обърни ме, яви ми лицето Си и ще бъда спасен! Докога, Господи, ще бъда забравен? Докога ще отвръщаш лицето Си от мене? Отвърни лицето Си от греховете ми, а не от мене, защото скърбя, чуй ме, Господи, защото зная, че не съм достоен за Твоето човеколюбие и милосърдие, но съм достоен за всички мъки, които има в ада – достоен съм за незаспиващия червей, за скърцането на зъбите, за крайната тъмнина, за неугасимия огън, приготвен за дявола и ангелите му. Достоен съм за тартара, от който и сам сатаната трепери!
Но колкото е голямо величието Ти, толкова е голяма и милостта Ти и няма грях, който да победи човеколюбието Ти. Затова не се отчайвам, но се надявам на Твоята неизчерпаема благодат, която непрестанно и изобилно се излива върху всички, и на Твоето неизказано милосърдие! На Тебе се надявам, Господи, и уповавам – да не се посрамя во веки! Ти си мое упование, Боже, а упованието не посрамва! Не ме посрамвай, Господи, на Твоя страшен съд пред безбройните небесни сили и пред всички Твои светии! Сърдечно съжелявам, че Те прогневих – Тебе, моя Създател, че наскърбих с моите зли дела вечната и безкрайна благост! Да, Когото трябваше непрестанно да обичам и заповедите Му да пазя, Него сякаш възненавидях и отдадох себе си на безчислени грехове! Когото трябваше усърдно да желая, за Него едва ли някога мъничко съм помислил, с Когото трябваше сладостно да се насищам, Него преогорчавах и отхвърлях; към Когото трябваше да съм привързан, от Него бягах; Едничкия, заради Когото трябваше да живея – за Него бях мъртъв, а живеех за греха; от Когото трябваше да се боя и да Го почитам, Него обидих и презрях в по-малките мои братя и в себе си, като се оскверних с думи, дела и мисли. Комуто трябваше да благодаря и славословя, непрестанно пребивавайки при Него, от Него се отвръщах, бягах по криви пътища и се ленях да отворя устата си за слава на Неговото пресвято име!
О желание мое, о милостиви мой Боже – не се прогневявай на мене докрай! С болка на душата си съжелявам за всичко това и не ще престана да съжелявам. О, ако можеше, Господи мой, да не Те огорчавам никога вече! О, по-добре да бях умрял, отколкото да разсърдя Тебе, моя благ Господ! Защо съм се родил, защо живея досега, за да оскърбявам Тебе, Моя Творец! О, да можеше да се разцепи сега сърцето ми, да се стопя цял като восък, задето загубих моя Бог, оскърбих благо-утробието Му, отчуждих се от благодатта Му, скъсах връзката си с Него! Да текат сега ден и нощ потоци от сълзи от очите ми, задето не опазих Твоя закон, понеже много съгреших, много престъпих пред Тебе! Поради това сърцето ми се смути и трепери не толкова от мъката, че се лишавам от небесните блага, колкото от това, че огорчих Тебе, Всеблагия, Пресладкия, Вселюбезния и само затова не ще престана да съжелявам от сега и до века! Нека изчезне в болки животът ми и годините ми да изнемогват в тежки въздишки за това, че моя Бог, моя Владика и моя Изкупител така тежко огорчих!
И какво да направя? Зная, зная, че Ти си благ, Боже мой, че Ти си милосърден, Спасителю мой, милостив и щедър си Ти, Изкупителю мой – толкова милостив, че и душата Си не си пощадил, а за нас грешните си я положил, и не си ни сторил според нашите беззакония, нито си ни въздал според нашите грехове /Пс. 102:10/.
Това ще направя: ще падна в пречистите Ти нозе, ще се поклоня, ще заплача с висок глас пред Тебе, Господи, Творче мой! Аз – бездната от грехове, се хвърлям в бездната на Твоето милосърдие, Боже мой! И Те моля: поведи ме в пътя на истинското покаяние и ме доведе в съзнание – мене, безчувствения до сега и окаме-нения! Ти си приел много разкаяли се велики грешници: Давид, Манасия, Иосия, митаря, блудницата, блудния син, разбойника, апостолите Петър и Павел, самарян-ката Фотиния, Таис, Пелагия, Мария Египетска; не отхвърляй и мене, който ги надминах по грехове; защото не си дошъл да призовеш праведните, но грешниците към покаяние. И тъй, призови и мене, най грешният от всички, макар и нищо добро да не съм направил пред Тебе, но дай по Твоята благодат да положа добро начало! И удостой ме да Те възлюбя, както обикнах някога греха, и да Ти послужа без леност, както служих преди на измамника-сатана – да послужа на Тебе, моя Господ Бог Иисус Христос, през всички дни на живота ми, ако ми дадеш в помощ Твоята всесилна благодаг!
Учудвам се наистина на Твоето дълготърпение, о Всемилостиви! Учудвам се, че през време на моя тъй греховен живот Ти не прати върху мене Твоята праведна присъда,нито ме изобличи с Твоята ярост, нито ме наказа с Твоя гняв, нито ме порази отвисоко с мълния, нито пък заповяда на земята да ме погълне и свали в ада жив и не допусна някоя нагла смърт да ме грабне! И след като много се чудих на това, разбрах, че Твоето безмерно човеколюбие очакваше дълготърпеливо моето покаяние! И ето, аз разбрах това и покайно притичвам при Тебе, не от самосебе си, но пак Ти си ме привлякъл към Себе Си! И защо си направил това, кое Те подвиква към такова голямо милосърдие, и каква потреба имаше Ти да ме повикаш? – Не зная! Това само зная, че съм грешен и безотговорен, че до сега бях Твой враг и все още не съм изряден. Но понеже Ти сам ме повика и ме доведе пред Себе Си, тогава просвети ума ми, научи ме какво да говоря пред Тебе и очисти многото мои беззакония, поръси ме с исопа /босилека/ на Твоята милост, направи ме по-бял от снега, та да не бъда така нечист пред Тебе! Защото по-добре да бях скрит някъде в тъмните земни недра, отколкото в такъв срам пред величието на Твоята непристъпна слава да стоя съблечен и окалян, да ме гледат всички предстоящи пред Тебе херувими и серафими! Но никъде няма място, което може да ме скрие от Твоите по-светли от слънцето очи!
И така, учудвам се и недоумявам как Ти не се гнусиш от мене и ме допускаш да стоя и с дръзновение да говоря с Тебе! Как предстоящите Ти ангели с огнените си оръжия не ме отхвърлят и изгонват от лицето Ти? Как не ме вържат в крайната тъмнина? Но не това иска Твоето незлобие, Твоето безкрайно благоутробие. Защото голяма, наистина велика е Твоята милост, по-висока от небето, по-дълбока от бездната на ада, по-широка от земята и от морето е Твоята благост, която не желае моята гибел, но очаква обръщането ми и се радва на покаянието на грешника. Велика и безгранична е Твоята милост, Господи, щом ме търпиш тъй дълго, мене, който много пъти Ти обещавах да се покая и с клетва потвърждавах това, обаче излъгвах, окаяният аз! Кая се, треперейки и мисля дали наистина, Господи, няма да ме поразиш? И След малко – пак същото съм вършил! И Ти пак и пак си милосърден към мене и не ме погубваш с моите беззакония. И тъй:
Слава на Твоето дълготърпение, слава на Твоето милосърдие, слава на Твоето благоутробие, слава на множеството Твои щедрости, слава на безкрайната Твоя благост, слава на Твоето всемилостиво лице, пред което сега стоя, Господи Боже мой, и Ти принасям моята благодарност, моята воля, моите твърди намерения отсега, от този ден, от ей този час, от тази черта, според слабата ми сила да поправя лошия си окаян живот, и за миналите си грехове до смърт да се мъча, с най-голямо съжеление и зорко да се пазя от бъдещи грехове, с Твоята непобедима помощ. Ти знаеш, Господи Боже мой, че сега аз най-после ненавиждам мръсните си дела, та дори и самия себе си и не желая повече да огорчавам Тебе, моя благ Господ Бог; сам Ти, Господи, дай ми помощ, защото без Твоята всесилна помощ никога не ще мога да се освободя от лошите си дела и от греховните си привички и никакво добро дело не бих могъл да върша, както Ти сам си казал: “без Мене не можете да вършите нищо” /Иоан 15:5/. Имам силно желание и воля да се кая – ако Ти, Боже, ми помогнеш, и само така да стана силен с Тебе, затова Ти викам: Господи, помогни ми и ще се спася.
Вярвам, Господи, на Твоето благоутробие, помогни, Господи, на моята слаба вяра – вярвам, че Ти си близо до всички, които Те призовават в истина /Пс. 144:18/. Истински, истински, истински искам от все сърце в покаяние да се обърна към Тебе, моя Бог! “Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш!” /Пс. 69:2/.

След това, като станеш от земята, утвърден в пълна надежда в Господа и като размишляваш за Неговата велика благост и милосърдие, чети псалом 102, за да се утеши душата ти: “Благославяй, душе моя, Господа и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име” и нататък целия псалом. И тогава, напълно утвър-ден в надеждата за великата Божия милост към тебе, иди при духовния си изповедник и направи пред него пълна изповед, за да бъдеш освободен от всичките си грехове по реда, установен от Спасителя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите