Изток

Изпълни и моята поръка
Отнеси ме там далеч на Изток
Където хората живеят без молби
И сладко е кафето, а чаят горчи
С очи
Да погледна Света ще поискам
На брега, спуснал безметежни ресни
Разтворен е огънят нежен
Струи светлина и мълчи
Плачи
За мен на кея в мъглата
Процеждай през пръсти цвета на калта
Бъди ми пътека напред през гората
Остави ми спомен
И отлети...

Сънуван съм

ПОЕМА
защото тя е сбъдната мечта (или сън)
защото е всичко, което съм търсил
защото накрая успях да я намеря
знам, обича ме
защото съм така перфектен
защото ме е виждала в мечтите си
(целия си живот, всяка нощ и всеки ден)
защото съм всичко, от което се нуждае
знае, обичам я
и светът ни е свят на чудеса
и животът ни е пълен с приключения
и любовта ни изпълва, както водата изпълва
крехка кристална ваза с две целуващи се орхидеи
за да им даде живот (може би вечен)

ОТКРОВЕНИЕ
в мрака, под черницата, под падащата нощ
разказах и всичко за себе си
казах и, че я обичам
разкри ми нишките на живота си
каза ми, че ме обича (в миг на откровение)
и внезапно сякаш си припомни нещо
и стана неочаквано сериозна
и ми каза:
не може да си истински, сега си спомних
аз те сънувам и (ако не се държиш добре с мен) сега ще се събудя.

ЕПИЛОГ
и тя се събуди
но когато отвори очи
ме видя, в леглото до нея,
(където бяхме заспали заедно)
и пророни думи, които никога не чух
a просто я целунах и и казах: спи, тук съм

Саможертва

"За тебе бих умрял!" ти казах вчера
И нещо от тогава ме тревожи
Защото се замислих и разбрах
Че искреност във думите не вложих

Обичам те, наистина така е
Но знам, аз дадох лоша клетва
Ще дойде ден във който ще открия
Живота си за теб не бих пожертвал

И чуствам се ужасно от това
Любовта ми толкоз ли е слаба?
Себе си най - много аз обичам
Е ... не е чак такава изненада...

И Тимотей за модератор