|
В отговор на:
Не можеш да не усетиш искрената силна молитва на всички, сливаща се в една..Но това се случва, само, ако свещеникът се моли
Малко съм затруднен да подредя мислите си, но ще се опитам. Когато поставих акцента на молитвата и чакането ни да се изчетат текстовете, имах предвид друг детайл, но той се препокрива с това, което Вие обхващате.
Няма съмнение, че от свещеника зависи много за молитвеното преживяване на всяко богослужение или молитвено последование. Мнозина съм прекъсвал с възражение, когато започнат да благодарят на свещениците за молитвеното богослужение. Моето скромно мнение е, че молитвеното настроение зависи най-вече от хористите. Това настроение се създава, ако има стилно богослужение без никакви приказки в олтара, без никакви разходки на свещеника назад напред, без никакво блъскане в храма и благоприличното пение на хористите. Нека не си въобразяваме, че ако тръгнем за храма с твърдото намерение да се молим горещо, това ще стане. Молтвеното съприкосновение не необяснимото усещане се постига за миг, то не трае минути и часове. За това усещане е нужно взаимно да бдим да не смутим никого с поведението си и присъствието си. После, ако има благоприличен ред, всеки може да се опита да потъне в богослужебните текстове. Малцина са онези. които са постигнали дар на същинска молитва. В известен смисъл можем да се поучим от протестантите на техните кратки и конкретни молитви.
Боя се, че мнозина влизаме в храма и смятаме, че самото ни присъствие е предостатъчно, независимо дали ще се въртим като шугави, дали ще се поздравяваме с влизащите по-късно и ще се прегръщаме с тях, ще си разменим по някоя друга новина и пак ще продължим да гледаме към олтара, въобразявайки си, че съмолитстваме.
Ако да бяхме се приучавали от време на време да прибавяме свои молитвени прошения, бихме се приучили да преживяваме част от богослужението в молитва.
Боя се, че много от добрите свещеници изпадат в същото изкушение. Смятат, че изчитането е достатъчно. Някога служех с един изряден свещеник. Той изчиташе положените за свещеника молитви на литургията предварително, защото неуспявал да ги изчита докато хористите пеят
Аз не съм се съобразявал никога с хористите и дали тяхното песнопение ще покрие свещеническия молитвен текст. Настоятелно съм ги молил ако свършат преди мен, да повторят някоя фраза или "Господи помилуй" няколко пъти, но много тихо, не със същата сила както пеят положените за хористите текстове. Това се случва най-вече на Василиева литургия, когато литургийните текстове са по-дълги, но и много съдържателни.
Забелязал съм, че дочуването на свещеника, че чете положениет за него молитвени текстове и при затихналия фон на пението на хористите, народът успява по-лесно да се настрои молитвено или умилително. Не случайно в древност свещениците са четяли гласно евхаристийните молитви.
Тези дни бях смутен от един разговор с мой приятел свещенослужител. Той критикува някаква практика на група свещеници да изчитат всичко. Завърши критиката си с риторичния въпрос: "На кого четат, то няма никой в храма".
Сигурно мнозина се питат на кого четат свещениците когато няма никакъв богомолец?
В свое време, покойният Доростоло-Червенски митрополит Софроний беше наредил да се служи ежедневно вечерня и утреня в русенските храмове и при това в град, обявен за образцов атеистичен. Това нареждане беше много правилно, макар и в някои храмове да е нямало никакви богомолци.
В крайна сметка, ние не четем, а сме призвани да се молим. Богослужението не е нещо като концерт за присъстващите, а молитвено приношение за църковния и не само народ.
Ето я причината щото в големите храмове да отсъстват свещениците когато не е тяхна чреда. Те нямат същинска потребност и не чувстват призванието си да се молят. В големите храмове, където има по няколко свещеника, всеки си служи чредата през седмицата, но ако има литургия в другите седмици, тя сякаш е за народа, а не за самите тях, на които не им е чредата. Случва се да не се молят на самата литургия, служена от събрата им, а да се захванат с требите и кръщавките. Образец на такава какафония е храмът "Св. Петка" при Софийската митрополия. Няколко свещеника очитат какво ли не докато техният събрат отслужва св. Литургия. Това е очеваден пример колко сме далече от Бога, Когто почитаме само с устните си и сърцата ни са на светлинни години отдалечени от Него.
В този смисъл си позволявам провокационната фраза, че църквата не спасява никого и че сме отпаднали от благодатта.
Ето го и законническото разбиране, че с изчитането на поръчената молитва, свещеникът си е изпълнил задължението и богомолецът си е платил свещеникът да благодари вместо него самия на Бог.
Остава въпросът - Бог ще се подчини ли на това наше търговско споразумение? Кой може да твърди, че свещеникът, очел яденетео, пиенето или дрехите, се е молил действително? Кой може да твърди, че Бог е приел и жертвата на бедните православни, които ще измизеруват църковната такса за да им се чете?
Не е ли показателно, че почти никой сред нас православните не се моли въпреки предългите ни богослужения? Някога имаше израз:"откупих си литургията". Това е абсурдност. Ежедневно идват по храмовете хора за да им "пеят литургия", да им четат за това и онова. Струва ми се, че ако Църквата няма време да катехизира народа от пренатовареността си с требите като касиерките в супермаркетите, То да се опита поне да приканва и приучва към кратички молитви, но уви.
Другата крайност пък са молитвените правила. Мнозина се залъгват, че като изчетат толкова и толкова канона и акатиста, са се приготвили за причастие! За причастието никога няма да сме подготвени и достойни. Усилията са необходими, но и не бива да изразходваме време и енергия в празнота, която не ползва душата.
И откъде да започнем молитвените си опити?
Струва ми се от дисциплинираната краткост - ставайки от сън и лягайки. Нека да не е с правило, но всякога поне с една най-кратичка молитва да си спомним, че сме пред лицето Божие и животът и успехът на делата ни зависят от Неговата воля. После преди и след храна. Ето ги възможностите за ежедневна молитвена "загрявка" на сърцето ни и разбуждане на съвестта ни, приучвайки се към богомислие.
Ако чакаме да компенсираме молитвения си дефицит по време на богослужение, то тогава съзнанието ни, което не е приучено да мисли за Бог, ще се носи с вихрена скорост върху какви ли не житейски грижи.
|
Re: СВЕТИТЕ ТАЙНИ ХРИСТОВИ [re: starless]
