Ако намеря малко време, ще погледна какво казва архимандрит Киприан Керн по въпроса.

Аз размишлявам върху църковните тайнства и молитва. Не мислиш ли, че в по-голямата си част ние гледаме на църковните тайнства като на магизъм?

Имам предвид, че участваме по-скоро като наблюдатели, а не като съмолитвеници, а и се питам дали въобще някой се моли? Не чакаме ли от епиклезите да освещават по силата на словесното им произнасяне?

Колко от нас се молят с всичката си същност щото да се освети водата при водосвет, например? Не чакаме ли свещеникът да изчете текстовете и произнесе освещаващата формула? Самият свещеник, не гледа ли някак професионално на служението си и не изчерпва ли мисията си с разбираемото изчитане, октео като че ли е гарант, че ще задължи Бог да изпълни текстуалното ни искане?

Осъзнаваме ли в достатъчна мярка, че в крайна сметка Божиите критерии за благодатно осенение са по-различни от нашите материални разбирания?

С едно изречение казано, не вярваме ли в силата на изчитаните думи, което и баячките правят със своите заклинателни формули?

Редактирано от Prokimen на 31.10.09 15:51.