|
В отговор на:
Жалко! Покрай многото общуване с католици сигурно съм станал податлив на приказките им (но понякога се усещам, че приказват странни неща) и все пак това с Йерусалимския патриарх е наистина абсурдно. Лошото е, че не католиците са виновни за дрязгите между самите православни.
А ревностен православен, струва ми се, е едно, докато "зилот" - друго.
Твърде често създавам неправилно впечатление за себе си. Боя се да не създам убеждение, че съм още по-крайностен и от брат Тимотей. Аз познавам римо-католици отблизо и имам адмиративни чувства към онова, което е положително. Любимият ми преподавател е една професорка по богословие в католически институт, генерална игуменка на цяла конгрекация. Тя ме възхищавала не само с енциклопедичните си познания, критична мисъл и педагогически подхват, но и с нейната човещина, каквато не съм срещал сред православните си братя и сестри.
Най-близък свидетел съм на искрената вяра и трудно сравнимо благочестие на римо-католици. Никога не съм виждал такова сред православните семинаристи, а и не виждам нито един православен свещеник да си наложи ежедневно правило да пребивава цял час в храма на "тиха молитва" или часово съзерцание в молитва на Св. Дарове. Всичко това извън часовете на обществено богослужение.
Някога съм се учил да прповядвам от сектанти. Една бивша неправославна клубна участничка, с която не се познаваме лично, знае от своя близка петдесятничка, че често сме си беседвали в Русе и пазим взаимно добри чувства.
Всякога подчертавам, че докато нито един от моите руски енорияши, известни професори и автори на книги и учебници не ми е помагал в изучаването на френския език, една еврейка - юдейка, преподавателка в Алианса в Париж ми беше помогнала безплатно. Тогава ходех в подрасник, с дълга брада и дълга коса. Тя най-безкористно ми помогна в изучаването на езика извън платените курсове, а по време на отпуска натовари своя приятелка еврейка да проверява упражненията ми. Това за Франция е на ръба на чудото.
Аз не съм против взаимното опознаване и взаимно уважение. Аз не приветствам демагогията на съвременната форма на икуменизъм, която не е лишена от меркантилност.
Частично разбирам заглавието на интервюто на епископ Тихон. Докато за нас е немислимо да предоставим наш храм, дори и пустеещ за римо-католически молитвени нужди, православните се ползват от римо-католическото съдействие в чужбина. И нашата община във Франкфурт се ползва от безвъзмездното съдействие на старокатолицитеЭ предоставящи своя храм и помещения за български нужди. Дядо Тихон се канеще гръмотевично с връзките си във Ватикана да изгони българите от римо-католическия храм, но видимо общата му култура не прави разлика между римо-католици, подчиняващи се на Ватикана и старо-католици
Онези, които ще потърсят от свидетелството ми "под вола теле", ще успокоя, че дори някогашната руска задгранична църква се е ползвала от римо-католическите услуги и е ползвала техен храм в Австрия, а в руски храм във Франция пееше църковен хор от католици.
Когато руският Леснински манастир се е евакуирал от Сърбия, пристигайки във Франция без никакви средства, е бил приютен от римо-католически манастир във Фуркьо, недалече от Версай. Така са съжителствали католически монахини и православните монахини от РПЦЗ.
Дори в сегашният замък в Провемон, където се помещава самостоятелно Леснинският манастир, са запазили петела на покрива на църквичката на замъка, преустроена в манастирски храм.
Когато един женски католически манастир се изпразва, решили да го предоставят на православните руснаци и сега там е старческият дом в Кормей (недалече от Париж) с преустроена православна църква.
После, възродителката на българския зилотизъм - приснопаметната Игумения Серафима Ливен - се е учила като малка в една иезуиска школа край Париж, а архимандрит Серафим Алексиев е защитил доктората си в старокатолическо богословско заведение.
Нещо повече. Синът на канонизирания от Московската патриаршия Серафим Вырицки, предсказал патриаршеството на Алексей Втори, е приел римо-католицизъм и е умрял като католик. Баща мц- светецът - не се е противил нито пък е проявил чудодействената си молитва да спаси сина си, загрижен да спасява другите с чудесата си и измисленото молитвено стоене като преп. Серафим Саровски на камък.
Струва ми се, че нормалните човешки отношения между православни и инославни са несравнимо по-чистосърдечни и пропити от евангелска любов. Колкото отношенията са на по-високо ниво, толкова духът на демагогията е по-силен и понеже парата прави борбата, който плаща, той и налага сценария на играта.
В отговор на:
Лошото е, че не католиците са виновни за дрязгите между самите православни.
Директно не са виновни, но духът на отстъпническото обединение или поглъщане, както Московската патриаршия погълна и обезчести РПЦЗ, действа и нетърпи никаква задръжка в ускоряващото се темпо на мнима евангелска любов и безпринципно самоунищожение.
Колкото до зилотизма, то си има за корен ревността. Зилоти има и сред атонското монашество, което подразбира усилен аскетизъм. Само извратеното българско съзнание придава пежоративен характер на ясното наименование с чисто православна етимология. Другото за което Вие споменавате, него аз го оприличавам с инертната топлохладност, намекната в Апокалипсиса. Ще се намерят ли сред тези "нормални" православни хора с будна съвест един ден да кажат, че съвестта им не позволява повече компромиси или ще се осмелили някой да подаде заявление за съборно осъждане на епископ Тихон за тази открита проповед на ерес, както подчертава отец Главев с пустинния си пастирски глас?! Ето я разликата. Едните, в топлохладността си мислят да са в истината, другите се отделят от отстъплението, защото не могат с немощната си десница да го спрат и се боят да не ги помете и тях.
само по себе си монашеството се появява като зилотизъм - ревност или ПРОТЕСТ, както пише отец Иоан Мейендорф, срещу подмяната на евангелския дух с човешката меркантилност на тогавашния епископат.Редактирано от Prokimen на 26.10.09 11:49.
|
Re: ИКУМЕНИЗМЪТ в действие или засилващо се темпо [re: glishev]
