|
В отговор на:
... има ли откъде да се извади нещо като нагледен списък с онези наши и чужди православни йерарси, които съответно са "за" и "против" близостта с католиците?
Имам и още един въпрос: "икуменизъм" се нарича католическият стремеж към сближаване между всякакви вярващи, а не само между католици и православни, нали? Докато нашите "съгласни" йерарси са готови само на сближаване с католици?
По първия въпрос, струва ми се, че е твърде да се отговори. Ситуацията се мени едва ли не всеки ден. Доскоро се смяташе, че най-консервативният между православните глави е починалият Иерусалимски патриарх Диодор. На едно съвещание на главите на православните църкви в Истанбул, когато Вартоломей изиска от всички да приложат най-строги мерки срещу православните ревнители на друвното благочестие, наричани пежоративно в България "зилоти", само патриарх Диодор се осмели да рече, че се прегръщат с еретиците, а се съвещават да се борят срещу своите си.
Тази смелост да възрази на православния папа му струваше твърде скъпо. Бяхме свидетели на безпрецедентна наглост и овчедушие на главите овни. Вартоломей, потъпквайки всякакви канони и благоприличие, запрети Иерусалимския патриарх. Никой не възрази.
Моля, не приемайте тези ми сказания като отплескване от въпроса Ви. Това е своеобразна светлина за съвременната катастрофална безпринципност "страха ради юдейскаго", както се казва в Евангелието.
Колкото и скандален да беше случаят с Иерусалимския патриарх Диодор, той си понесе санкцията, защото гръцкото правителство, което финансира гръцките Цариградски, Александрийски и Иерусалимски патриарси, се подчини на Вартоломеевия каприз.
Дори Московската патриаршия, която беше прекратила евхаристийното си общение с Истанбул, не се възпротиви на каноническия абсурд и опасен прецедент.
На фона на тази жалка картина, остава да медитираме какви ще да са задкулисните сили които решават какво да мислят и правят поместните православни църкви.
Имахме неотдавна друг случай с епископ Диомид от Московската патриаршия. Той изтъкна най-основателно каноничните нарушения, свързани и обвързани с икуменизма, но единствено архиепископ Иполит прояви смелост да изрази публично своята солидарност. Последва санкия - запрещение в служение.
Възможно е мнозина да негодуват в себе си, но се боят да останат без заплати.
ПАРАТА ПРАВИ БОРБАТА
Струва ми се, че в България биха проявили строгост единствено патриаршеските митрополити Натанаил и Николай.
Църковните води са твърде мътни за да се види дъното.
Отците Серафим Алексиев и Сергий Язаджиев споменават в тяхната книга за
|
Re: ИКУМЕНИЗМЪТ в действие или засилващо се темпо [re: glishev]
